19 души са доказано незаконно подслушвани от 2014 до 2016 г., като четирима от тях са магистрати, сочи годишният доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС). За 2017 г. са доказани още двама незаконно подслушвани, показва информацията на бюрото.
Докладът е готов от месеци, но беше огласен едва след като ресорната парламентарна комисия го разгледа преди седмица. Сред основните нарушения на разследващите са подслушване без данни за извършено престъпление, разрешения от некомпетентен орган, използване на СРС-та извън законовите срокове, пише в. "Сега".
От всички незаконно подслушвани едва 8 души са решили да водят дела срещу държавата. Броят на процесите обаче може и да се увеличи, тъй като давността за депозиране на иска е 5 г.
През 2016 г. са започнали процедури със СРС-та спрямо 2749 души. Впечатление прави, че при 685 души, или 25%, разрешенията са давани постфактум, т.е. подслушването минава под знаменателя "неотложно" и след това се иска разрешение от съда.
Сред заявителите първенец е МВР - негови са 56.22% от исканията. Следват прокуратурата с 33.39% и ДАНС с 10.08%.
През м.г. са се увеличили разрешенията за използване на СРС-та - 21.09%. Почти половината от санкциите за подслушване ги дава Специализираният наказателен съд. Софийският градски съд, който доскоро беше рекордьор по разрешенията, е чак на 13-о място с 1.9%. Втори е Окръжният съд в Пловдив с 10.30%.
От бюрото констатират, че отказите за СРС-та са нараснали драстично - с 806% спрямо 2014 г. През м.г. има 1209 отказа, а преди 2 години са едва 150.
Любопитен момент за прокуратурата е, че се увеличават отказите по нейните искания. За 2015 г. отказите за държавното обвинение са 10.58% от исканията му, а за 2016-а са 15.67 на сто.
В доклада на бюрото се критикува, че от 2014 г. досега така и не е направена единна информационна система, в която да се събират данни за хората, спрямо които се прилагат СРС-та. Изграждането на системата е било предложено от бюрото на Висшия съдебен съвет. "Тя още не е създадена, въпреки че ще гарантира в по-голяма степен защитата на правата и свободите срещу незаконосъобразното подслушване", пише в доклада.
Председателят на бюрото Бойко Рашков отказа да отговори на въпросите на "Сега", свързани с доклада, и по-специално има ли подслушвани журналисти, тъй като се подготвял за изслушването в парламента. Изслушването му на закрито заседание беше поискано от БСП заради негови медийни изяви от лятото, че имало "нерегламентирано подслушване на политици, магистрати и журналисти с цел сплашване". Според депутата от БСП и зам.-председател на комисията за контрол над службите и прилагането на СРС Славчо Велков на закрито заседание на комисията тази седмица на Рашков му бил поставен този въпрос, но той отговорил общо, без да цитира никакви имена.
