Около 520 жертви на клането в Сребреница в Босна, идентифицирани преди една година, ще бъдат погребани в сряда по повод 17-та годишнина от масовото убийство, но изчезналите синове на Сухра, Рамиза и Кадира не са сред тях и трите майки ще трябва да чакат още, предаде БГНЕС.
"Ако можех да намеря поне една кост от сина ми, за да го погреба, за да знам най-сетне къде е гробът му и да сложа край на този кошмар, който продължава от 11 юли 1995 г.", казва с въздишка Сухра Ахметович.
На този ден Сухра се разделила със сина си Семир пред апартамента им в Сребреница малко преди пристигането на босненските сръбски сили, които преди това установили контрол върху мюсюлманския анклав, защитена зона на ООН.
"Семир, който по това време беше едва на 17 години, плачеше. Той не знаеше какво решение да вземе, дали да се отправи с жените към базата на ООН в Потокари (близо до Сребреница) или да тръгне с мъжете, които бягаха към гората. Той се обърна пет пъти, за да ми каже: "Повече никога няма да те видя" и тръгна към хълмовете", разказва Ахметович.
Свидетели й казали, че Семир бил видян два дни по-късно в група пленници в Кравица, близо до Сребреница, където според местното правосъдие повече от 1000 мъже мюсюлмани били екзекутирани по кратката процедура. Двама братя на Сухра също били убити при клането в Сребреница. Те са положени в мемориален център в Потокари, където бяха погребани 5137 жертви на клането.
Босненските сръбски сили убиха през юли 1995 г. около 8000 мъже и момчета мюсюлмани в Сребреница. Масовото убийство беше определено като геноцид от международното правосъдие. След години на укриване бившите политически и военни лидери на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич са изправени пред Трибунала в Хага заради ролята им в клането в Сребреница.
В началото на войната от 1992 до 1995 г. съпругът на Сухра изчезнал и никога не е намерен. "Страхувам се наистина, че те няма да бъдат открити, докато съм жива. Живея ден за ден в очакване на телефонно обаждане", казва жената, притискайки към носа си морско синя тениска, подарена на сина й от войник на ООН. "Струва ми се, че продължавам да усещам детския му мирис, мириса на душата му", шепти Сухра през сълзи.
С приближаването на годишнината от клането раните на тези жени, останали сами, се отварят отново. Те обаче искат са участват във възпоменанията "с цената да страдаме седмици след това", казва Кадира Габелич. Тя живее в предградие на Сараево близо до Сухра. Двамата й синове, съпругът й и брат й са били убити в Сребреница.
"Един ден съдебните лекари се обадиха, за да ми кажат, че са открили главата и част от крака на големия ми син Мехо, но това не беше достатъчно, за да направим погребение. Колкото до малкия Месуд, още нищо", разказва тя. "Ние родихме децата си в добро здраве. Сега погребваме малки парчета", казва през сълзи Кадира.
След клането труповете били поставени в общи гробове, след това повечето гробници били отворени с булдозери, за да се преместят труповете и да се прикрие мащабът на престъплението. Така части от тялото на една жертва често са намирани в различни гробници.
"Четири кости от сина ми Сенаид, който беше на 19 години, бяха открити в четири различни гробници", казва друга майка Рамиза Мусич. Вторият й син Сеад, който бил на 18 години, още не е открит. "Те изчезнаха от живота ми като пепел, разпиляна от вятъра. Още чувствам ръцете им върху раменете си, докато ми казват, тръгвайки: "До много скоро, мамо".
Редактор: Ая Косарова
