На 27 юли Сметната палата отбелязва 26 години от възстановяването и 141 години от създаването си.
Българската Сметна палата е една от първите институции след Освобождението. Нейното създаване е предвидено още в Търновската Конституция, приета през 1879 г. В чл. 105 от нея се посочва, че сред „работите”, които има да върши Народното събрание, е и задължението „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета”.
През 1880 г. Второто обикновено Народно събрание приема Закона за Върховната сметна палата. Той е обнародван в "Държавен вестник" на 20 декември 1880 г.
С него институцията получава право да упражнява последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения и е задължена да представя на парламента подробен отчет за изпълнението на държавния бюджет. Върховната сметна палата може да възбуди „съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство“, ако установи злоупотреба при своите проверки.
Съставът на палатата - председател, шест члена и деловодител, се назначава от княза с мандат 3 години. Промени в мандата не се допускат, освен по искане на правителството и Народното събрание, но само с негово решение. Ежегодно се определя щатът за административните служители.
Сметната палата започва своята контролна дейност на 1 март 1881 г.
Функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.
На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Със Заповед № 1, подписана на 2 юли 1996 г., започва първата проверка на Сметната палата в годините на прехода и тя е на приходите по бюджета на социалното осигуряване и извънбюджетните сметки на НОИ за първото полугодие на 1996 г. Осъществява от първите назначени 17 инспектори в институцията.
