14% от българите биха станали приемни родители, като, естествено, по-склонни за това решение са жените. Най-голям е интересът към приемната грижа от хората на възраст между 40 и 49 години, със средно образование, които са със средни доходи.
Това показват данните от национално представително проучване, проведено от изследователския център „Тренд“ през септември 2021 г., по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.
"За съжаление, продължава да е висок броят на българите, които не биха станали приемни родители по никаква причина. 20% от българите се колебаят дали да станат приемни родители. Изразилите желание да станат приемни родители в голяма степен са склонни да станат приемни родители, ако получават заплата от държавата и издръжка за децата", се посочва в съобщение от асоциацията.
За 12 години се утвърждава тенденцията приемните родители основно да са хора на средна възраст, със средно образование, които са отгледали своите деца и търсят възможност да съчетаят професионалното си развитие с това да полагат грижи за изоставени деца. Благодарение на приемната грижа устойчиво намалява броят на децата, които се настаняват в социални институции, а новородените и бебетата не попадат в домове за изоставени.
Приемните родители продължават да са без гарантирана социална сигурност. Настояванията на Националната асоциация за приемна грижа за въвеждането на договор, който да гарантира социална сигурност на семействата, вече 12 години не са чути от държавата. Без договор, който да гарантира социална сигурност на приемните родители, намалява интересът към приемната грижа, а действащите професионални семейства не могат да ползват социални и здравни обезщетения, включително майчинство или обезщетения за безработица. Това отдалечава младите хора от приемната грижа у нас, сочи проучването.
Остава нерешен и въпросът за бъдещето на младите хора, напускащи приемна грижа. Липсва социален пакет, който да гарантира базовата сигурност на младежите в приемни семейства. За съжаление, липсва качествена социална работа, която да подкрепи независимостта на младежите, да им съдейства с осигуряването на жилище, работа. Благодарение на НАПГ студентите в държавните висши училища получават възможност да не заплащат такси за приемни изпити и семестриални такси, но остава въпросът на ниво университет относно безплатното ползване на общежития, например.
За периода януари – септември 2021 г. 1 810 деца се отглеждат в приемни семейства. 1 634 са здравите деца, а 176 са децата с увреждания. Обобщените данни на Агенцията за социално подпомагане показват, че най-много деца се отглеждат във Велико Търново, а най-малко – в Силистра и Кърджали. Най-много деца с увреждания се отглеждат във Варна, Видин и Велико Търново. За най-много бебета се грижат приемните родители в Пазаржик и Варна. Всеки месец в приемна грижа постъпват близо 63 деца, които идват основно от родните им семейства, където грижата е лоша или са жертви на насилие и неглижиране. От социални домове в приемна грижа постъпват близо 12 на сто от децата в риск. За периода януари – септември близо половината от децата, които напускат приемна грижа отиват в осиновителни семейства, а всяко пето се връща при семейството си, показват още данните на Агенцията за социално подпомагане. 5% от децата напускат приемната грижа, защото са навършили пълнолетие.
Всяко четвърто приемно семейство в страната е без настанено дете, показват данните на АСП. Най-много „празни“ семейства без настанени деца има в Търговище (60%), в Силистра, Русе и Ловеч, в половината от приемните семейства няма настанени деца. В същото време има остър недостиг на приемни семейства в София и региона. Статистиката показва, че в столицата има едва 45 приемни родители, в 8 от които няма настанени деца.