Татяна Лолова и изд. "Изток-Запад" представиха шестото издание на книгата "1/2 живот" на 1 март в камерната зала на Сатиричния театър "Алеко Константинов".
Какво се случи след петото издание, за да се стигне до шестото.
Тотален срив.
Отслабнах. Косите ми оставаха между зъбците на гребена след всяко докосване.
Не можех да спя. Възглавницата ми беше омесена, овъртяна, сгърчена призори. Чудех се на кой свят съм и как ще свърши всичкия ужас.
И почна спасението.
Първа ме обгърна с грижа и нежност проф. д-р Кътова, после и Ана Монова, и Илка и Павката Васев и Ник. Кимчев, Ваня, Ели и Коста, Илко, Венци, Лили и Пенчо, Юлия, Ива и Чавдар, Божана, Вася и Жоро, Ана Митева, Таня Томова, Светла и Любо и Кирчо, Калин, брат ми и снаха ми, разбира се Славе и децата, и още познати и непознати, лекари и приятели. Изпускам още много, които ми подадоха ръка.
И дойде Пеньо Пенев („Къща и половина“) от Варна, извади ме с две ръце и заедно със Славе... настани ни в една луксозна сграда на ул. „Осогово“. И последва „фамозният“ ремонт на нашия дом с невероятните майстори, фирми, сдружения и ЕТ – ремонт, есенно-зимен, който трая един месец и шест дена.
Ремонт с рекламна цел, ремонт измислен и осъществен от Пеньо с можене, обич, разбиране и... сдържаност.
Бях казала на шега:
– Ти ще си последната, която ще ме режисира в театъра...
А то и така стана. Не репетирам с друг в театъра. Не мога... Не че не искам... Не харесвам... Не смея.
Гледам талантливите си колеги. Възхищавам им се... Гордея се с тях. И им се чудя... на акъла. Да научиш толкова чужди думи, и да ги кажеш така смислено, очарователно, силно, властно, внушително – пред една група хора, решили да споделят с теб част от краткото си време на тази земя, въпреки хала си, студа, жегата, болката, безпаричието си. Колко е самоотвержено и от двете страни.
Аз продължавам да играя с удоволствие „Duende“ в най-хубавия театър – Театър 199 „Валентин Стойчев“. Последно се отказах от репетиции в Русе от роля, писана за мен от един сръбски класик... Не че не съжалявам. Отказах в Шумен, в София... една, две, три, четири, пет пиеси. Може би вече няма да ме канят...
Вчера имах рожден ден. Бях в издателството да говорим за книгата ни.
Телефонът звънна с един есемес в 7:50, обаждаха се по единия и другия телефон. Цял ден. Колко хора ме обичат. Нали? Изтощих се от споделена обич, но батериите и на двата телефона се изтощиха преди мен – в 22:20 спряха да реагират и двата. И ние си легнахме. Успокоени, че сме доживели и тази радост. Получих цветя, картички, поздравителни адреси (с хвалебствия... заслужени, надявам се... защо не!). И от чужбина ми звъняха – Париж, Рим, Виена, Лондон...
Е, как да репетирам точно сега, като съм толкова заета. Киноартистка съм. Телевизионна артистка съм – драматична, комедийна, ситкомна (ситуациционна комедия). Жури съм. „Медиаторка“ съм. „Журналистка“ съм. „Медиевистка“ съм...
Толкова много колеги-приятели ни оставиха тези дни... един след друг.
Да жалим, да ги мислим, да си спомняме.
А ние живеем за сега.
А ние ще живеем, докато можем. Докато... може.
Ах, колко е хубав животът!
Навалял е сняг, всичко е бяло и красиво. Преспи. Студ. Наводнения. Бедствия.
Ух! Как ще отида до...
Ами как – пеша. Ако е близо.
Може пък някой да ме повози, ако е далеч.
На втори Стояна отпразнува още един юбилей. 90 години!
Уникална е – игра час и 45 минути.
В прекрасна рокля прие поздравленията. После присъства и на коктейла. Снимахме се всички с нея.
На втори големият ми внук стана на 16. Един висок, строен, млад мъж, когото имам за дете – Савата. Матео го гони. Тренират фехтовка. Гордея се. Учат. Какви ли ще станат?
Аз станах артистка. Щастлива съм.
Татко искаше да стана лекарка. Майка ми, когато е ядосана:
– Много си висока. Къде ще намериш толкова висок мъж?
Славе е по-висок от мен.
Чух, че ме обичате? И аз ви обичам.
В едно предаване казах: „Който не ме обича – губи!“
11.02.2012 г
"Тази книжка се написа благодарение на Пепка и Цочо Бояджиеви, които ме запознаха с Георги Каприев, с когото направихме едно странно интервю за „Щастливи дни“ още през 1992 г. Тази книжка я има, защото се съгласи да ни сътрудничи Ева Романова. Тази книжка излезе поради настойчивостта на Калина Стефанова и Надя Алексиева. Тази книжка видя второто си издание благодарение на Панайот Панайотов, управител на издателство „Relaxa“, който смело пое сериозния риск. Тази книжка доживя третото си издание благодарение на Здравко Григоров. След като преживяхме четвъртото издание в „Изток-Запад“ и Любен Козарев се притесни да не влезем в книгата на Гинес, защото за четвърто издание на актьорска книга не било чувано досега (поне в България), за да внесем спокойствие в ситуацията направихме пето издание. И защо ли ни трябваше да нарушаваме това спокойствие с шесто издание? Надяваме са да ни помогнете да открием заедно отговора, любими наш читателю..." - Татяна Лолова
