В 9:30 часа ще бъде отслужена съборна света литургия в храм-паметника "Св. Александър Невски", по повод 100-годишнината от построяването на храма, съобщиха от Светия Синод, предаде КРОСС.
Литургията ще бъде отслужена от представители на поместни православни църкви, архиереи и свещенослужители от Света Гора. В края й ще бъде извършен благодарствен молебен за здравето на патриарх Максим. Самият той трябваше да отслужи литургията, но няма да присъства и на честването на 98-ия си рожден ден в катедралния храм, тъй като е в болница. Ще бъде отслужен благодарствен молебен за здравето на Негово светейшество. Президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествената литургия по повод 100-годишнината от изграждането на катедралата "Св. Александър Невски".
Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и е издигнат на най-високото по онова време място в София. Първият проект е бил изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е бил готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий" (по това време, през Първата световна война, България и Русия са във война и влизат в сражения в Северна Добруджа), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Свети Александър Невски". Храмът е осветен на 24 август 1924 г.
След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш". Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в първата по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров, ако не се вземат предвид превърнатата в джамия Света София в Цариград и ненапълно завършената „Свети Сава Сръбски".
Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.
