Много хора са посещавали Асеновград по един или друг повод, а други само са чували за него. Градът се слави с дългогодишна история и имена на асеновградчани, които с делата си са го популяризирали по света. Съществуват и такива личности и места в Асеновград, обаче, които са малко известни дори на местните жители.
Такъв факт е, че още от някогашна Станимака, та и до днес, той е градът на чинарите. На територията на общината виреят над 1 000 екземпляра. Видовете започват още от площта над Бачковския манастир и подминават пределите на Асеновград. Чинарът е вписан в Червената книга на България, като защитен вид. Край асеновградското село Тополово дори се е образувало място, наречено "Чинар дере". Вековни Чинари в Асеновград могат да се видят в градинката срещу детска градина "Бако Динчо", до джамията, зад училище "Христо Ботев", на улица "Шести януари", където функционира и отдавна изградената там чешма. А в малкия парк край "Пешеходния мост" растат поне около 7-8 вековни чинара. Друг малко известен и любопитен факт е, че край Асеновград - в "Сухото дере" ("Куру дере") - се намира най-голямото находище на Хаберлея, познато като Орфеевото цвете.
Интересни птици прелитат над асеновградската река Чая, за да се хранят през зимата. Воден кос и Земеродно рибарче са част от прелетните видове, които могат да се наблюдават край ледените води в студените месеци. Водният кос се характеризира с бяла огърлица на тялото. В най-студените дни птицата се храни изключително с малки рибки, като се гмурка вътре във водата, за улов. Друга интересна птица, която зимува край Асеновград, е земеродното рибарче, което рови земята, правейки дупки в отвесни глинести брегове.
Станимака се слави и с десетките си християнски храмове, поради което често е наричан Малкият Йерусалим. Една от знаковите църкви е "Света Богородица-Благовещение", известна сред местните като "Рибната", тъй като в нея се намира аязмо с риби. Според вярванията те могат да бъдат видени от всеки, който е безгрешен. През декември 1932 г. на новоизградената камбанария на храма са били поставени четири нови камбани.
Интересна е историята как тази църква се е сдобила с нови камбани. Любопитен факт е, че тогавашният председател на църковното настоятелство - отец Стоян Филипов - обявил, че е направил проучване, според което общото тегло на четирите камбани било около 630 килограма. По онова време цената се определяла на 70 лева за килограм. Така, общата им стойност се равнявала на около 50 400 лева. Планът бил да се продаде старата църковна камбана, тежаща 230 килограма, от която сделка следвало храмът да получи малко над 16 000 лева. Чрез тези пари щяло да бъде подпомогнато закупуването на новите камбани. Тогава отец Филипов съобщил, че 15 000 лева от фонд „Камбанария” били свободни, а до края на бюджетната година се очаквало да бъдат реализирани икономии в размер на поне още 10 000 лева. Освен всичко това, се оказало, че едно благочестиво християнско асеновградско семейство възнамерявало да откупи едната камбана. Така, не след дълго, с решение на църковното настоятелство било определено да се доставят четири нови камбани.
Ако сте решили да посетите Асеновград не забравяйте да се загледате и в сградата, от покрива на която се извисява огромен постамент на орел. Тя е разположена в центъра на града. Изградена е още през 1932 г. - 1933 г. от четирима чаушовски майстори - Атанас Бушев, Сандю Джангозов, Димитър Радев и Запрян Радев. Към днешна дата постройката е административна структура и в нея се помещават счетоводни и адвокатски кантори и други търговски обекти. Тя е построена в четири етажа, чиято обща приблизителна строителна площ е 140 квадратни метра. Конструкцията й представлява железобетонен скелет. А орелът с разперените крила, кацнал на покрива, е създаден по проект на известния архитект Боян Чинков. В миналото собственик на сградата е била станимашка фамилия, прехранвала се с търговия на вино и ракия.
В Асеновград могат да се видят и множество други постройки, запазили вида и духа на наследството, напомнящи за някогашните местни жители. Такива емблематични сгради са Историческият музей, Градската библиотека, читалището, Етнографската къща, бившата тютюнева фабрика и други.
Няма как да пропуснем и емблемата на града - Национален паметник на културата Асенова крепост. Разположена на скалист връх, тя се намира на около 2 километра от Асеновград. Внушителната крепост е издигната през IX век от византийсците, а целта й е да охранява Беломорския проход. Вътре измежду високите стени е изграден и малък храм, наречен "Света Богородица-Петричка", който се ползва от миряните и до наши дни. Интерес за туристите представлява надпис на български език, който е издълбан в скала вътре в крепостта. В осем реда той свидетелства за царуването на Цар Иван Асен II, чието име носи и Асеновград.
Ето, че съвсем методично дойде ред да разкажем и за божествената напитка. Асеновград е известен не само с производството на булчински и официални тоалети, а и със станимашката малага. Историята разказва, че няколко асеновградски фамилии, сред които - Сомоолу, Табаки и Манолкоолу - живели през ХІХ век и дълги години правели гъсто маврудово вино, чиято рецепта предавали на поколенията. Дълги години конкуренцията се опитвала да разбере каква е тайната за получаване на божествената напитка. Но все не успявали да я разкрият и затова решили да прибегнат до производствен шпионаж, в който замесена била асеновградска красавица. По младата дама дълбоко въздишал синът на Манолкоолу. Нейната любов, обаче, била измамна. Красивата жена била подкупена от конкурентните фамилии да научи тайната рецепта.
Асеновградчанката обещала, че ще направи всичко за влюбения младеж, но при условие, че той я научи да приготвя червено вино, като на неговия баща. Момчето не успяло да устои на красотата на младата жена и още по-хлътнал й разкрил тайнството на приготовлението. Легендата гласи, че през новия сезон божествената напитка вече не била единствено и уникално производство на семейството на Манолкоолу. Същото гъсто и тъмно вино имали и всички останали винари. А ето в какво се състояла и самата тайна. Докато протичала бурната ферментация на гроздето, върху джибрите се изсипвали приблизително 5% стрит и изпечен на фурна гипс. За информация - по този начин се понижава нивото на киселинността и се засилва цветът, а и питието се сгъстява. Накрая гипсът се изхвърлял заедно с утайката.
Консумацията на виното не може да премине без хубава музика. Емблематичен със своите изпълнения за Асеновград е музикантът Димитър Ангелов-Цампи. Той е роден в село Чалъкови, още някога разположено срещу Поповица. Точно там пламнала любовта му към народната музика, "заразен" от чичо си - Георги Ангелов, който бил най-добрият кларнетист в селото. По-късно семейството заживяло в Мулдава - малко по-близо до Асеновград. В това село Димитър израснал до осмата си година, докато не се преселили в Асеновград. Именно тук си заслужил прозвището "Цампи". Прякорът му дошъл от случка край река Асеница. Докато били на разходка край водоема, той се загледал във водата и възкликнал: „Колко много цампири има!”. Всичките му приятели избухнали в бурен смях, тъй като в Асеновград ги наричали цирони и така започнали да му казват Цампи.
Докато бил тийнейджър, Димитър Ангелов станал барабанчик, като в музикалната му кариера го съпровождал и по-големият му брат. Завършвайки седми клас, родителите му го записали във военния духов оркестър, където свирел на валдхорна, а по-късно го учели и на акордеон. Когато се прибирал у дома, той непрекъснато свирил, а Цампи бил неотлъчно до него. Казва, че именно брат му е първият му учител. Толкова развълнуван е бил, че не е спял, за да се учи да свири на акордеон. Тъй като семейството не е имало финансова възможност да му купи музикалния инструмент, Димитър е започнал да събира и продава липов цвят, за да помогне на родителите си. Така, с общи усилия, мечтата на Цампи се сбъднала и в четвърти клас той получил дълго чаканият акордеон - червен на цвят и с 37 клавиша. За онези времена инструментът не е бил никак евтин - струвал е 165 лева.
По стечение на съдбата, на улица "Чаушовска" и в същата къща в Асеновград, в която живеело семейството на Димитър Ангелов, се пренесъл и "куцият" Сотир. Той бил музикант - изпълнител на народна и филмова музика, на стари градски и балкански песни, дори и на гръцка музика. Той си изкарвал прехраната, свирейки на хармоника в кръчма на площад „Тракия”. Почти към края на своя живот Сотир решил, че хармониката вече е старомодна и започнал да свири на акордеон. Цапми го слушал как по цяла нощ се упражнява. Първото участие на Димитър Ангелов е било на училищен концерт, където талантът му е бил забелязан от диригентът на македонския хор Димитър Циронков. Той го поканил да се включи към неговия оркестър и така, малко по малко Цампи и компания добили популярност, след което били ангажирани да свирят в някогашния ресторант „Ален мак”. През 1965 г. заедно със свои приятели Димитър създал "Асеновградската народна група" и постепенно работният календар на оркестъра бил препълнен от ангажименти.
Интересна ситуация от неговия музикален живот е 6-часовото свирене, без прекъсване, на сватба в село Христо Милево. Оркестърът на Цампи е имал успешна изява и в Япония. Свирили са половин час в директен ефир по Централната японска телевизия. На по-късен етап от живота си Димитър Ангелов е пренесъл любовта към музиката и в семейството си. Съпругата му Иванка е народна певица, а синът му Румен е образован музикант. Той свири на клавирни инструменти, а Вилиана - неговата съпруга пък изпълнява различна жанрова музика.
Ако сте решили да посетите Асеновград за пазаруване може да го направите в четвъртък. Тогава става големият пазар в града. От двете страни на моста, започващ от сградата на пожарната и стигащ почти до автогарата, всеки четвъртък се разпростира чаршия. От копче, през дрехи, бельо, стоки за бита, цветя, хранителни продукти, авточасти, та чак до кола може да открие всеки, тръгнал да пазарува в Асеновград точно в този ден от седмицата. Търговия развиват търговци от близо и далеч. Пазарлък може да се прави, стига клиентът да умее да се пазари.
Двата пазара, така наречени от местните - стар и нов - се изпълват с продавачи. Мястото на новия пазар явно не е напълно достатъчно, за да побере всички търговци и те излагат стоката си дори по тротоарите. Старият пазар пък изведнъж се удължава с километри, достигайки почти до околовръстното шосе. Чаршиите с изделията за продажба заемат дори част от двата края на асфалта. Търговците се разполагат от ранни зори, без значение от температурните условия , защото най-рано пристигналият заема най-подходящото място. И клиентите също бързат - та да хванат най-добрата стока, преди някой да ги изпревари и да я купи.
Не по-малко известен е Асеновград и с безбройните си производители на булчински и официални тоалети. Магазините и ателиетата са разположени из целия град, а моделите са кой от кой по-уникални.
Типично за Асеновград е веселието. И в добро, и в лошо, асеновградчанинът умее да се весели и да празнува. Асеновград привлича със своите многобройни туристически дестинации, митове и легенди, малки автентични павирани улици, емблематични сгради и храмове, автентични места и множество знакови личности - артисти, спортисти, творци. Градът притежава история, която предизвиква интерес у българи и чужденци. А колкото до местните - те са гостоприемни и винаги посрещат гости с усмивка и топлота.
