По времето, когато са създадени първите съдилища в следосвобожденска България, Пловдив е столица на Източна Румелия и слага основите на правосъдната си система по правилата на Органическия устав, утвърден от турския султан. Това става през април 1879 година. Малко по рано в Княжество България съдилищата се уреждат според Временните правила за устройство на съдебната част, утвърдени от комисаря на руския император княз Дондуков- Корсаков, а първият Закон за устройство на съдилищата се приема през 1880 година.
В шестте административни окръга на Източна Румелия е бил създаден окръжен съд, в Пловдив правораздава и висшата съдебна инстанция- Върховният съд. След Съединението през 1885-та пловдивските съдилища стават част от общата система на Княжество България, в която влизат мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд.
Според Закона за устройство на съдилищата от 1934 година в страната функционират 29 областни съдилища, сред които е и Областен съд Пловдив. В последвалите закони в града действа Окръжен или Областен съд.
С редица прояви пловдивските магистрати отбелязват годишнината си. Днес те представиха юбилеен бележник, издаден по идея на съдии и служители на Окръжен и Районен съд, който включва исторически данни за устройството на съдебната власт и създаването на съдилищата в Източна Румелия, информация за личности и събития, оставили следа в историята на правораздаването в Пловдив. По повод годишнината преди дни на видно място в Съдебната палата бе поставен барелеф с паметна плоча на Димитър Пешев, работил като съдия в Пловдив, който остава в историята на България като един от спасителите на българските евреи.