Построена от Вълчо Пангалов – може би най-богатият в района търговец на аби и шаяци, през 1860 година, от десетилетия къщата му е подложена на разруха. За неговото богатство легендата говори, че „главата“ на кервана, натоварен със стока и злато, била в Райково, а „опашката“ й – в Цариград.
Възрожденската къща се намира в квартал Райково на Смолян и е на площ от 240 кв. метра, общата площ на имота е 815 квадрата. През 1998 г. е обявена за архитектурно-художествена ценност от национално значение. Строена е от Уста Харит Кисьов.
На 10-ти август 1953 година обаче къщата на покойния тогава Вълчо Пангалов е отчуждена. Била е пълна с живот – деца, родители, прародители.
(Родословно дърво на Вълчо Пангалов, изработено от Никола Пашов – актьор в Родопския драматичен театър)
Синове и внуци на Димитър Вълчо Пангалов били задължени за една нощ да се изнесат. Едни си построили дървена временна къщурка в двора й, а повечето се преселили в Пловдив. Децата на Димитър са кръстени все на царе и ханове – Крум, Фердинанд, Аспарух, Иван, Мария, Екатерина. Много от тях скоро, след като ги гонят, измират от мъка по родния им дом.
(Родословно дърво на Димитър Пангалов, изработено от Никола Пашов – актьор в Родопския драматичен театър)
Комунистическата власт решава да превърне възрожденската къща в Родопски народен музей. Първата му експозиция е открита на 9-ти септември 1955 г. До 1982 г. в нея се помещава етнографската експозиция на Историческия музей. След това експозицията бива преместена в новата сграда на музея, където е и сега.
Когато идва демокрацията, наследниците започват да правят постъпки да си я върнат. През 1994 г. община Смолян отказва да отмени отчуждаването с мотив, че иска да я запази като типичен пример на родопската възрожденска архитектура.
„За нас това е цяла епопея. За една нощ е трябвало да се изнесат всички. Изнесли са се при роднини. За няколко години много хора умират, покосени от трагедията, че ги изкарват от дома им. Крум умира. Иван и Фердинанд се хващат и построяват дървена къщичка в двора на Пангаловата къща, затова е толкова малък дворът й. Училището е завзело голяма част от двора. Част от братята отиват в Пловдив, бедни като църковни мишки“, разказват наследници.
„Когато видяхме възможност да си я върнем, ми поникнаха криле. Сто пъти идвах до Смолян, драго ми беше да се занимавам“, разказва правнучка на Вълчо Пангалов.
Но радостта им бързо е попарена. Първо, защото заварват къщата унищожена, разграбена.
„Всичко беше извадено, преместено в този нов музей, а къщата бе оставена отворена. Имаше медни съдове, вещи безброй, пълна посуда, станове, какво ли не. Вътре имаше параклис, докато не влезеш да се помолиш, не те пущат родителите ти нагоре да качиш. Всичко унищожено – дотам, че липсват даже стени вътре“, научаваме още от нея.
(Снимка: Кирил Найдинидис)
Второто им огромно разочарование е, че почват да губят делата за реституция и на окръжно ниво, и във Върховен съд. В деня, когато окончателно губят делото и смятат, че битката е приключила, неочаквано за тях обнародват Закона Лучников, който им дава право да си я върнат. Така успяват. Сагата с връщането приключва през 1998 г., а три години по-късно собствениците са въведени във владение.
„Аз мислех, че като реституирам къщата, ще я видя прекрасна - като тази, която си спомням, защото тя беше най-прекрасната къща, която съм виждала в живота си“, споделя една от наследничките, живееща в Софийско. Но последват само разочарования.
Когато всички получават нотариалните си актове за собственост, започват поредица обаждания, в които болшинството споделят, че нямат пари, за да я реставрират. Разочаровани от това губят контакт помежду си. Тези, които споделят, че нямат пари да вложат в къщата, нямат и желание да прехвърлят дяловете си на този, който може да я реставрира. Те просто с времето спират да си звънят и да се търсят.
Наследниците са към 32-ма в началото след реституцията. С годините числото им ту нараства, ту намалява, заради починалите, в зависимост колко са пък техните наследници. Към 2004 година например съсобственици на Пангаловата къща са 15, показа справка на Actualno.com в Имотния регистър.
Към днешна дата вече са починали Екатерина Пангалова, Райна Петкова, Наталия Дончева, Васил и Стилян Титкови, Иванка Пангалова. Сега на ход са техните наследници.
Последно, през 2021 г. арх. Теодор Тодоринов е получил 5/72 части дарение от негови роднини – Магдалина, Екатерина, Недялка, Божидара и Василена. Той е внук на Иван Пангалов, чийто баща е Вълчо Пангалов. Неговата майка се казва Магдалина и е лекар.
С него успяхме да се свържем чрез профила му в Камарата на архитектите в България, където е вписан телефон за контакт във Валенсия (Испания), където е член на испанската професионална задруга. Той заяви, че към една трета от къщата е собственост на него и най-близките му роднини – майка, леля, братовчеди, вуйчовци.
„Реално моят дял е около 30%. Преди 30-тина години я придобихме като реституиран имот. Още тогава се появиха проблеми с къщата, защото тя беше само коруба, скелет. Всичко, което беше вътре, го няма. Вътре имаше параклис. Възрастните не са пускали децата да се приберат, преди да се помолят. Имаше чехли, с които се влизаше, картини, дърворезби. Останали са само дърворезби по тавана. Всичко е пренесено в мазета и катакомби на общината или другаде. Аз дори да я възобновя, това, което липсва вътре, не мога да го възстановя. Все пак трябва да си кажем някаква дума с общината и хората, които са се занимавали с това частно имущество преди да се върне на собствениците“, казва арх. Тодоринов.
По думите му идеята е този архитектурен ансамбъл да бъде възстановен в първоначалния му блясък от 90-те години, но тъй като на местно ниво е махнато 50% от съдържанието му, това никога не може да се случи.
„Няма как да възстановиш вещи от 17-18 век, които са се намирали вътре - икони, параклис и тем подобни, защото няма откъде да ги намериш. След като е наполовина ограбена или нещата са прибрани, заприходени или незаприходени и изнесени, реално дори да поискам да го превърна в какъвто и да било културен паметник, е невъзможно да стане, защото предишните собственици са се отнесли към нея просто хищнически. Оттук-насетне не знам какво може да бъде направено“, обобщи архитектът.
Той казва, че общо шестима са наследници на тази къща, визирайки децата на Димитър Пангалов.
„След това вече са техните деца. Говорим за доста по брой хора, но като цяло тези роднини, които са от моя страна, са около 25-30%. Останалите обаче аз не ги познавам. Навремето семействата са били големи - с по пет-шест деца и оттам за колко много наследници става въпрос в бъдещето. Появява се проблемът с толкова много роднини. Аз трябва да направя родословно дърво като уелския принц, като се съмнявам, че на територията на България е възможно да се случи. Ако зависи от тези 25-30%, които са преки мои роднини, добре, но това няма да реши проблема с реставрацията на тази къща“, смята Тодоринов.
Вариантите според него са два - ако се направи някаква компилация между държавно и частно. Но и той е убеден, че само с желанието на един човек това няма да се случи, бил той и архитект.
(Снимка: Никола Пашов)
„Аз какво мога да направя – един проект и всичко, което е нужно като документи, но как ще стане по-нататък? Архитектът по принцип е творец. Това, който той създава, след това се изпълнява от цяла гвардия инженери, геодезисти, строители и други специалности, които се изучават във Висшия институт по архитектура, строителство и геодезия. Реално тази къща има нужда от цяла бригада всякакъв вид специалисти, за да тръгне работата. Проектът ми обаче ще си остане на хартия. И къщата на хартия е красива. Имаме снимки от 90-те години. Аз ще я нарисувам по същия начин и какво от това!?“, пита реторично архитектът.
Казва, че през тези 30-тина година са водени разговори и с община, и с област, но от там винаги отговорът бил: "Няма пари".
Всъщност Министерството на културата ежегодно предоставя целева финансова подкрепа за консервация и реставрация на недвижими културни ценности. Собствениците на имота или лица с прехвърлени права на управление могат да кандидатстват за отпускане на средства по програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Нужно е обаче да има единодушие между съсобствениците, което в случая липсва. Твърде вероятно е именно заради неразбирателството между роднините да не могат да помогнат нито в общината, нито в областта.
(Снимка: Никола Пашов)
„Включително е воден разговор с държавата да бъде дарен имотът, но и това не искат. Говорихме общината да я вземе и да я възстанови. Министерство на културата също не може да се справи. Имах един колега, който почина през 2021-ва, беше главен експерт в МОН, археолог. С него работихме заедно между 1987 и 1991 г. Аз бях командир на археологическите разкопки в Костинброд, на Скретиска - резиденцията на Юстиниян. Покрай разкритията, които тогава направихме, с него останахме приятели за дълги години. И въпреки този ми контакт на високо ниво, и с него не можахме да спасим къщата. Пробвал съм на всякакви нива и все неуспешно“, разказва арх. Тодоринов.
Другата му надежда е, че все пак при добра воля на другите собственици, ако те бъдат издирени, може да се постигне единодушие.
„Може в подписка да декларират дали са съгласни да си дарят частите на държавата. И този документ, ако се внесе в Министерството на културата от инициативен комитет, може да се получи. По друг начин няма как да стане и вие го знаете. Ако от двете страни се прояви воля, може да се постигне нещо преди да е паднала напълно къщата от снега, който сега ще натрупа“, обобщи архитектът.
