Пред журналисти шефът на Южноцентралното държавно предприятие инж. Здравко Бакалов заяви, че горите се увеличават, защото и земеделски площи стават горски. Той съобщи за постигнат през 2022-ра абсолютен ценови рекорд на строителната дървесина за последните сто години.
„Това е процес в цялата страна. Гората завладява земеделските площи. Навремето е било обратно, тъй като е имало доста селскостопански животни и население. Ние работим интегрирано и с индивидуален подход към всяка една зона по отношение на залесяването“, посочи инж. Бакалов.
Той припомни за големия снеголом в Смолянско през 2015 г. , след който от тези площи до 2018 г. са събрани 3 милиона кубика повредена маса. В тези райони ще започне залесяване.
Интересното, което наблюдават експертите, е, че в зоната до 1200 м. н. в. широколистните видове имат превес, а иглолистните отстъпват заради почвени условия, влага, сухи лета и пожари. Още: Опожарени са почти 17 000 дка в най-голямото горско в България
При последните пожари в Пазарджик и Панагюрище е засегната около 20 000 кубика дървесина миналото лято. В Югово изгоряха огромни площи. По думите на Бакалов пожарите са главно в иглолистни гори, с изключение на пожара на Маказа през ноември месец, който бил низов. Но иглолистните са по-опасни за пожари, защото имат по-лесно горими части и голям процент смола. В Югово са били подпалени цели площадки за смолодобив и те, дори при обливане с вода, се възпламенявали отново. Повече по тези и други теми, вижте интервюто, в което са използвани и въпроси на други медии.
Г-н Бакалов, при новото залесяване на какви видове залагате повече - иглолистни или широколистни?
Индивидуален е подходът. Колегите по места са преценили и предлагат най-удачния вариант. Превесът е на широколистните, защото работим в по-ниската лесозащитна зона.
Наблюдателните кули по държавната граница все още ли не са ваши?
Тези кули са в изключително лошо състояние. Собственост са на областната администрация. Имаха предложение да ги прехвърлят на нас, за да ги дооборудваме. Този процес не е завършен още. Това са хубави системи, иновативен метод за наблюдение, но реално гасенето е на терен от наши хора. Това, че ще разберем 15 минути по-рано или по-късно, най-важни са първите 2-3 часа реакцията. Колегите от другите предприятия имат такива кули, но пак допуснаха пожари в хиляди декари горски площи. Ранното оповестяване е само като информация, не помага реално за гасенето. Ние на връх „Вейката“ (община Кирково, до границата с Гърция – б. р.) нямахме абсолютно никакъв достъп от никъде. Там е резерват и не извършваме горскостопански дейности. За да достигнем държавната граница, където чакаха да дойде пожарът от Гърция, може би около 2 часа се върви пеша. Няма как да се носи вода, да се транспортира техника. Сега там най-вероятно ще изградим горски пътища, защото тези пожари ще се засилват при тенденцията от сухи лета и високи температури. Още: Тонове незаконна дървесина: Най-голямото горско предприятие изкара статистиката за 2022 година
Цената на дървесината стабилизира ли се вече?
Специално за 2022 г. имаме абсолютен ценови рекорд на строителната дървесина, може би за 100 години назад. Всичко това боже би се дължи на пост ковид ситуацията, която се отрази на икономиката. С бързи темпове тръгнаха да се развиват индустрии, които бяха засегнати от коронавируса. Военната операция в Украйна от една страна повлия при транспорта на дървесина. Русия и Украйна бяха най-големите вносители за Европа. Забраните и санкциите доведоха до голямо търсене на строителна дървесина, главно иглолистна. Ако средната продажна цена на иглолистна дървесина в Австрия е между 100 и 120 евро на кубик на склад, нашата е 150 евро. В последно време, като всеки свободен пазар, на който има предлагане и търсене, започна да се формира излишък на такава дървесина. Цените започнаха да падат. От наша страна не са повишавани рязко цените. Началните цени на процедурите, които обявяваме, сме съобразили с действителността и пазарните условия, но предлаганите от фирмите цени достигат до 100% завишение в тръжните процедури. Те твърде негативно се изказаха и за ограничаване на 30% от обемите сеч в старите гори. ЮЦДП не намали обема на едрата дървесина, която предлага средногодишно, за да се задоволят абсолютно всички потребности. За период от 10 години има обем от преработка и мощности, изградени от фирмите. Ние им предлагаме между 250 и 320 хиляди кубика едра дървесина. И въпреки забраната за сеч в старите гори, предложихме количества, които запълниха нужния обем, както преди заповедта, за да не създаваме дефицит. Явно тогава имаха доста голям интерес. Един от най-големите заводи в територията на ЮЦДП е в град Стамболийски. Той беше силно засегнат, защото е имал много големи заводи и мощности в Руската федерация. След санкциите, явно да си набавят или задържат пазарите, повишиха цените. От там тръгна ръстът на пазара, но не сме ние в основата му. Дори напротив, постоянно се опитваме да предлагаме дървесина, за да успокоим пазара. Следим го. В процедурите от последния месец вече няма 100% завишаване на предложените цени, търговците слязоха на 50%. Ще видим как ще продължи този процес.
Какви максимални цени достигна тя на пазара и сега какви са?
Трябва да се прави разлика между начална и достигната цена при търговете. Достигнатите цени от миналата година средно са около 300-350 лв. за първи клас иглолистна смърчова дървесина. В момента на последните процедури е около 250-260 лв. средно. Началната е около 200 лева. Толкова е била и миналата година. Главно фасонираният материал беше изнасян за Западна Европа - Франция, Италия, които имаха остра нужда.
А как се стигна до повишаването на цените на дървата за огрев и до недостигът им през есента?
Действително тогава се създаде напрежение или по-високо търсене на дърва за огрев. Високата цена на природния газ и електроенергията доведе до това, че цялото население, особено в планинските райони, се обърна към дървата за огрев. Ние отново предложихме рекордни количества дървесина, но високата цена на строителната дървесина съсредоточи работата на фирмите там, където печелят повече. А същите фирми извършват и добив на дърва за огрев. Тогава се създаде един вакуум за работна ръка. Сега има успокояване на пазарите, има тенденция на спад от началото на годината. Но трябва работна ръка, за да се извършва добив.
Ще има ли забрана за хора, които нямат сертификат, да работят с резачки, за да си добият дърва за огрев на семействата?
Изисква се удостоверение по чл. 230 от Закона за горите - да имат правоспособност. Ние сме предложили в позволителните за т.нар. добив на корен, когато физическите лица извършват добива, да вмъкнем текст, че трябва да се извърши от такива лица, но ще дадем това право на лицето от списъка. Примерно на вас ви даваме позволително за 10 кубика. Вие сте в списъка на еди-кое си населено място и получавате право да добиете дърва. В позволителното ще има текст, който ви задължава това да е от лице, което отговаря на чл. 220 от ЗГ, но ние няма да ви ограничим достъпа до гората. Още: Южноцентралното предприятие в Смолян парафира 60-милионен договор за горски пътища
Личното ви мнение като експерт относно 30%-ното ограничение за сеч във вековните гори?
Не съм привърженик на заповедта. Виждате, че в последно време натискът на обществото върху хората, които стопанисват горите, става все по-висок. Давам за пример наводнението в Карлово. Всички знаете за обемите, за параметрите. Ние се вслушваме във всичко това, наблюдаваме процесите и започваме да обръщаме по-сериозно внимание на защитните функции на горите. Не сме само за дърводобив. Но всичко това може да повлияе на цената. Това е свободен пазар. Ние ако сме предлагали 300 хиляди кубика едра дървесина и с тези ограничения, които не ни дават право да добиваме толкова, е нормално при наличните мощности фирмите да започнат да повишават цените, за да се сдобият с дървесина. През 2015-2016 г. бяха защитени около 30 000 хектара от територията на предприятието със заповед на тогавашния министър Танева. Ние тогава пак се намесихме и намерихме начин да предоставим обемите, въпреки че това е много голяма площ за нас. Важно е да се знае, че на територията на ЮЦДП е най-големият запас на иглолистни гори в територията на целия Балкански полуостров. Ние ще защитаваме или обособяваме гори във фаза на старост, за да може обществото да е спокойно, че гора ще има. Всички виждаме, че гората се увеличава като площи дори, но виждате и настройката. Все пак това е икономически отрасъл, който осигурява 1% от брутния вътрешен продукт, генериран от системата на дърводобива и преработката.
Как върви изкупуването на частни гори?
Мисля, че кампанията е добра, но в първите години имаше по-голям интерес. Според мен особено последната година започна да спада интересът.
Как си го обяснявате?
От една страна, който е имал и решил да продаде, е предложил. А тези, които нямат изобщо представа какво ще правят с имотите си, не проявяват инициатива. Като документи е доста тежък и продължителен процес.
Горите на тези наследници на гори, които са крайно разпръснати, ничии ли ще останат?
Не. Тя ще си остане на собствениците и тяхна е отговорността да я стопанисват и поддържат в нормативно изискуемите параметри на действащото законодателство. В землища от Смолянско определено има разпокъсване - по декар, по половин. Преди стотина години е имало същия проблем. В далечната 1922 г. държавата приема Закон за кооперациите. Всички тези имоти се уедряват и окрупняват в горски потребителски кооперации, които съществуват и в момента. Това също е път за развитие на тези гори. Но с изкупуването не е решение, защото касае хиляди частни имоти. Няма как да ги изкупим, все пак това не е наша приоритетна политика. 72-73% от гората е държавна собственост. Ние колкото повече купуваме, увеличаваме този процент. Хубаво е да има конкуренция, да не сме 100% държавни, като чисто пазарно отношение. Имайте предвид, че в природата няма празно. Ако сега вашата гора е в лошо състояние, повредена от пожар или природно бедствие - ветролом, ветровал, след 20 години тя ще е коренно променена. Ще е възобновена по естествен начин. Това е жив организъм, но все пак собственикът е отговорен за състоянието й.
