Шестима младежи спасиха жена, давеща се в езерото „Рибката“ над Смолян. 61-годишната Радка Стоименова от кв. Райково излязла сутринта в понеделник около 9 часа. Роднините й започнали да я търсят и като не я открили, подали сигнал към 16 часа в полицията, разпространили и снимка на жената във Facebook.
В полунощ възрастната жена е била открита да се дави в езерото. Спасена е от от 21-годишните Мирослав Каров, Наско Мазнев, Николай Кючуков, 22-годишните Любен Ушев и Михаил Михайлов и малко по-големия от тях Стоян Василев.
"Купих си билет за риболов и още същия ден реших да отида на риба. Хващах риба на езерото "Рибката" до към 6-7 часа привечер и видях една жена наблизо", разказва Мирослав.
Непознатата била на тревата, усмихната и изправена, гледала към водата. "Като си тръгвах, тя само ме погледна и ми каза: "Ако някой пита за мен, не си ме виждал". Стори ми се странно, но не реагирах. След това се прибрах. Отидохме с приятели да играем с карти. Забавихме се докъм 23:30 часа", допълва той.
"Решихме да се прибираме след малко, а аз си разглеждам Facebook-a. Гледам, че много хора са споделили тази снимка. Показах я на другите момчета и Миро спомена, че е видял жена на езерото, която прилича на нея. Свързахме двата случая и решихме да проверим, да видим какво става. Качихме се, оставихме си колите отгоре край шосето. Стигнахме до половината на пътя към езерото, когато чухме стенания, викове за помощ. Бяхме 6-ма души. Светехме си с фенерчета, защото там е тъмно", споделя Любен.
Мирослав и Михаил веднага скочили във водата. Любен през това време звъннал на 112, казал им колкото се може по-бързо да дойде Спешна помощ. Край пътя дочакал медицинския екип, защото те няма как да знаят къде е мястото.
Виждайки къде е жената – на около 7 метра навътре, Миро скочил на мига. Нямало време да си остави нито суичъра, нито документите. Още на втората или третата крачка усетил, че потъва. Мястото било много дълбоко, а водата – студена. След него скочил Михаил.
"Опитах сам да я вдигна, но не можех. Потъвах. Добре, че дойде и Михаил. Той намери нещо твърдо, на което да стъпи, и я подхванахме. Като я изкарахме, постоянно повтаряше, че ѝ е много студено. Всички свалихме якетата и я завихме", казва Мирослав.
"Те започнаха да я разтриват, за да я сгреят, а аз отидох да чакам линейката", допълва Любен.
Първо дошли полицаите. Той дочакал медиците. Шестимата я занесли на носилка до линейката.
"В такъв момент не ти идва на акъла да мислиш, че рискуваш. Виждаш, че жената се дави и потъва, как ще я оставиш. А аз мога да плувам толкова, колкото да не се удавя", отговаря Миро като го питаме не е ли помислил за своя живот преди да се хвърли във водата да спасява чуждия.
Миро, Наско и Любен не се чувстват герои. Смятат, че всеки би постъпил така на тяхно място. "Не искаме награди, не искаме нищо. Ние просто направихме едно добро дело", казват момчетата.
Много им е жал за жената – толкова много часове е стояла сама. Не се знае и колко време е била във водата, дали е скочила, или е паднала.
Трите момчета, с които разговаряме, са от добри семейства. Родителите на Миро работят в Германия – баща му в строителството, майка му – в хотел. Той е курсант във военен университет в Шумен. "Учили са ме цял живот да различавам кое е грешно и кое е правилно", споделя той.
Бащата на Любен – Бисер, е починал преди две години и половина. Майка му работи във фермата на неговия дядо и отглеждат мурсалски чай. Той е в четвърти курс на Пловдивския университет и учи информационни технологии, математика и образователен мениджмънт. "Дядо ми ме е учил най-вече на честност. Това ми е повтарял цял живот – да бъда честен", казва младежът.
Наско учи информатика в Пловдивския университет. Баща му работи в частна фирма, майка му – в детска градина. "Мен са ме учили на човечност", добавя той.