“Следя бабите дали са живи по хляба. Ако не дойде някоя за самун, ходя да я търся. За да я видя, жива ли е, добре ли е”, казва магазинерката на смолянското с. Чуреково Сийка Стоева. В селския магазин вечер за час-два се върти целият обществен живот.
“Нищо си нямаме. Все възрастни хора сме, и то вдовици. Кой го е еня за нас. Държавата не е забила един пирон от половин век тук. Живеем, сякаш сме на края на света, а не до централен път, наречен златен заради огромните пари, вложени в него покрай яз. “Цанков камък”, казват жителите на девинското село.
