Днес, 27 ноември, на 76-годишна възраст ни напусна големият български актьор Стефан Данаилов. Бунтуващият се рицар на българското кино, както мнозина го наричаха, ни остави много изкуство, смях през сълзи, но и много мъдрости за живота, които прочитайки и слушайки днес, ни се струват дори още по-мъдри...
"В живота винаги ще има някой, който ще иска да те смачка, но много повече хора ще срещнеш, които ще ти подадат ръка. Запомни от мен - всички сме грешни, но достойните хора ходят изправени".
"На тези години е смешно да мисля за бъдещето. Разтоварвам и подреждам багажа на миналото, за да разбера къде съм в настоящето. И като че ли все пак мечтая за бъдещето, скришом…"
"Да си спомняш, сигурно е удоволствие, но и проклятие. Безброй образи, думи, случки и емоции нахлуват в мен."
"Отдавна ме канят да напиша книга за моя живот. Дълго отлагах, защото смятах, че има достатъчно време пред мен."
"Обръщам се назад едва днес, на 75 години – за да подредя мислите си. Виждам, че не мога да се сърдя на живота си. Той ме е радвал и натъжавал, карал ме е да се усмихвам."
"Може да звучи като клише, но мисля, че съм успешен човек. Честен открит и весел."
"Благодарен съм и не скривам радостта си от добрата дума."
"Не съм плейбой, макар че и така ме наричаха. Аз просто харесвам и обичам жените."
"Понякога нарочно дразня тези, които ме предизвикват. Правя го майсторски, все пак съм добър актьор."
"Никога не съм живял с мисълта, че света е мой."
***
"С годините все повече заприличвам на баща ми. Станах кротък, а бях буен като майка ми. Може би защото напоследък все почесто съм сам. Все по-рядко мога да изпадна в онези будни състояния на младостта."
"Направиш ли парите свой Бог, той ще те прати по дяволите."
"Ако една жена има акъл, може да е провокира всеки три минути. Всеки миг!"
"Някак естествено Мери дойде вкъщи и заживяхме заедно, като семейство. Животът ни не беше лек, но пък имахме толкова много любов!"
"Мери беше умна и разбрана жена. Кой знае какви глупости щях да направя, ако не бях я срещнал. По онова време мнозина се чудеха какво прави с мен – един обикновен келеш. Това не съм го чувал, но го усещах. Характерът ми е такъв, лесно се хващам с нещо и после го зарязвам. Какво щеше да стане с мен, ако не я бях срещнал? Дали нямаше да се проваля след първия успех?"
"Мъжът е лабилно същество. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, но родът, плодът е там, на друго място. Затова жената е по-силната. Тя е тази, която решава. Една жена може да даде много на един мъж, може и да го срине. И не само в поезията, това е реалността."
"Киното ме направи популярен и стана може би най-хубавата част от живота ми. Показа ме на публиката още преди да реша, че ще ставам артист."
"Имам много приятели. С някои от тях не се виждаме по две-три години, но приятелството си остава. Допусна ли те до себе си, чувството е трайно."
"Апостол Карамитев ми каза: "Само театърът ще те крепи. Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като актьор, да създаваш публика. А киното ще те използва заради младостта, заради външните дадености и после – айде, стига толкоз. Да дойде следващият!"
"Така се случи, че поради различни обстоятелства нямах възможност да отгледам свои деца. Но пък се посветих на студентите. С тях винаги съм бил безцеремонно честен. И те го знаят. Моите деца, моята надежда."
Избрано от "Романът на моя живот. Стефан Данаилов", Георги Тошев, Изд. "Книгомания" 2017 г.
