„Ние, хората на изкуството градим мостове, аз мога да напиша песен, а не да прокарам път, това е работа на политиците“. Това заяви в интервю за БГНЕС легендарният македонски изпълнител Влатко Стефановски.
Основателят на групата „Леб и сол“, китарист и автор на десетки песни, сред които най-популярната в България „Бял кон“, е гост на благоевградския джазфестивал със своето трио.
„Много ми е приятно, че съм в Благоевград, не съм тук за първи път. Бил съм на блус фестивала, както и преди 40 г. с групата ми „Леб и сол“ на тогавашните свиждания или междугранични срещи, организирани за хората, които бяха разделени от границата. Свирил съм и в Петрич, много често ходя до Банско, имам много приятели тук, много се радвам, че довечера излизам на сцената на джазфестивала. Още повече се радвам, че в тези съдбовни ситуации, в които попаднахме всички, някой се интересува от музика. Това е привилегия и радост за нас. Много дълго време – пет месеца не сме свирили. Вярвам, че днес с моите млади колеги, които са тук за първи път, ще изживеем една незабравима вечер с изкуството“ каза Стефановски.
„Нас, хората на изкуството първи ни спряха, и мисля, че последни ще ни пуснат да работим, тъй като не произвеждаме нито пици нито бира, а творим изкуство, култура. Плаша се за човечеството ако продължи да живее без култура, не знам какво ще стане с цивилизацията. Не може да се живее без култура, без театър, не се снимат филми, концертите са рядкост, не знам как ще се живее по-нататък. Не че аз кой знае колко много искам да пътувам и да свиря, но имам потребността като зрител да отида на концерт, не може само телевизия да се гледа по цял ден“, каза Стефановски по повод наложените мерки заради пандемията с коронавируса.
Той добави, че колегите му нямат работа, някои свирят по сватби, но и тях ги няма. Горд е, че използвал това мъртво време, за да запише нов албум, който може да чуем през есента.
„Знам, че любимата ми песен в България е „Циганска песен“, която тук наричат „Бел кон“, което много ме радва. Тази песен ми отвори пътя към българската публика, за което съм много щастлив и благодарен. Чудни, неразбираеми и необясними са пътищата, по които пътува музиката. За мен Балканите са от Истанбул до Виена“, каза още Влатко.
Той благодари на организаторите на джазфестивала, че са се сетили да ги поканят в тези тежки времена.
Пожела мир и благосъстояние на всичките балкански народи, иска да ги види по-спокойни, по-богати.
„Питайте политиците защо изграждането на инфраструктурата между Северна Македония и България се бави, ние, хората на изкуството градим мостове, аз не мога да построя път, мога да напиша песен“, каза Влатко Стефановски.
