Мемоарите на френската кинозвезда и защитничка на животните Брижит Бардо Larmes de combat („Сълзи в битка”) бяха пуснати на пазара от най-голямото френско издателство Plon („Плон”).
"Това ще бъде последната ми книга. Не смятам да издавам други", уточни Бардо.
В спомените си актрисата излага виждането си за света и обществото, споделя мисли за това какво означава за нея любовта, популярността, красотата, старостта, смъртта.
В книгата Бардо признава, че "никога не се е чувствала красива", поради което не е била сигурна в себе си, допълва БГНЕС.
"Смятаха ме за една от най-популярните световни звезди, и въпреки това аз съм нищо”, пише Бардо. „Винаги съм живяла с мисълта, че неизбежно губим това, което имаме, и младостта ми, красотата, свежестта не бяха изключение. От младостта ми остана малко, с изключение на душата на дете, което продължава да се изненадва от дреболии".
В книгата кинозвездата признава, че „никога не плаче, поне не пред хора”. „Не искам да го правя, това би било признак на слабост. Не обичам и да се оплаквам и да споделям дълбоката си болка с други хора”.
Бардо разказва, че никога не е била привличана от „разкош, богатство, бижута”. „Оставих всичко това, защото бях убедена, че главното е – да служа на каузата си, каузата за спасяване на животните”.
В мемоарите си Бардо посочва, че „не иска да е част от човешкия род”. „Чувствам се различна. Докато животното се смята за низш вид, който понася множество страдания, убиван заради нашите потребности, отмора и удоволствие, няма да съм част от тази дива и кръвожадна раса”, подчертава Бардо.
Завършила кариерата си през 1973, Бардо се закле, че остатъка от живота си ще посвети изцяло на защитата на живата природа. През 1986 тя основава в град Сен Тропе фондация, чиято дейност финансира със собствени средства. Избягва светски или официални церемонии.
Предишната си книга "Moi, je joue" („Аз изграя”), издадена от парижкото издателство Фламарион (Flammarion) през октомври 2017, Бардо посвети на музикалната си кариера, която беше неотделима част от творческия ѝ път.
