Почти година след световната премиера на немия черно-бял филм "Артистът" и родните зрители ще имат възможност да видят лентата, а не само да четат за международните й отличия. Премиерната дата за България е 24 февруари!
Лентата на Мишел Азанависиюс, която е фаворит и за "Оскар"-ите, получи общо седем отличия от 12 номинации на най-престижните британски кино награди - БАФТА, които се състояха снощи в кралската опера "Ковънт гардън" в Лондон.
Французинът Азанависиюс бе награден за най-добър режисьор, а неговият сънародник Жан Дюжарден - за най-добър актьор. Филмът взе наградите за най-добър филм и за най-добър оригинален сценарий.
Лентата на режисьора Мишел Aзанависиюс е сърдечен и забавен поклон към класическото Американско кино. Съчетал комедия, романс и мелодрама, филмът разказва история, ситуирана в епохално за киното време. „Артистът” е блестящ пример за кино формата, която чества: черно – бял, ням филм, който разчита на образите, актьорската игра и музиката.
Холивуд, 1927 година. Джордж Валънтайн (Жан Дюжарден) е един от господстващите идоли на нямото кино в Холивуд. В негов отличителен стил са се превърнали тънките мустаци и официалният вечерен костюм. Изпълнявайки главни роли в екзотични истории за интриги и смелост, актьорът създава хит след хит за студио „Кинограф”, управлявано от вечно дъвчещия пури магнат Ал Зимер (Джон Гудман).
Успехът му донася елегнатна къща и също толкова елегантната съпруга Дорис (Пенелопе Ан Милър). Пътувайки всеки ден към студиото със своя доверен шофьор Клифтън (Джеймс Кромуел), Джордж навсякъде е поздравяван от собственото си усмихнато лице, украсяващо плакатите, разпространени от „Кинограф”. Докато щастливо гримасничи пред възторжените фенове и репортерите по време на премиерата на последния си филм, Джордж се слива със своя образ – звезда, сигурна в своето бъдеще и успех.
В същото време за младата танцьорка Пепи Милър (Беренис Бежо) бъдещето ще е такова, каквото си го направи. Жизнерадостна, с добро чувство за хумор, пламенна усмивка и момичешка непринуденост, Пепи пресича пътя на Джордж първо по време на премиерата на негов филм, а след това и като статист в най-новата продукция на „Кинограф”. Когато заснемат малка танцова сцена, водещият актьор и новачката попадат в естествения ритъм на танца, забравяйки за камерите. Снимачният ден обаче все някога трябва да свърши, отвеждайки парти идола и изпълнената с нетърпение и надежда девойка в социалните кръгове на Холивуд, към които всеки от тях принадлежи.
Много скоро холивудското общество ще попадне под очарователното влияние на новата мания: озвучените ленти. Джорж не иска да участва в новата технологична вълна в киното, присмивайки се на „говорещите филми”, чиято съдба според него е да попаднат в кофите за смет. През 1929 година „Кинограф” се подготвя да прекрати изцяло заснемането на неми филми и Джордж е изправен пред труден избор: да прегърне звука, както прави изгряващата звезда Пепи Милър, или да потъне в неизвестност.
