От Open Worm проектират първата „цифрова форма на живот”.
Целта на изследователите била създаването на изкуствено точно копие на кръглия червей от вида Caenorhabditis elegans, чието тяло да се управлява с компютърен код. Ръководител на групата е специалистът в областта на интернет технологиите Джон Хърлиман.
Авторите на проекта Open Worm са се стремили максимално детайлно да възпроизведат кръглия червей на компютър. Всяка от неговите 1000 клетки, както и клетъчните връзки между тях, са възпроизведени на платформа Geppetto.
От май 2013 година, когато е стартиран проектът Open Worm, ученият е постигнал определени успехи. Създавайки виртуално копие, авторите на проекта изучили и отчели всички характерни свойства на природния „прототип”.
Дължината на тялото на нематода не надвишава един милиметър, червеят се храни с бактерии, като например ешерихия коли, и се придвижва във вода със скорост един милиметър в секунда. Независимо че C. elegans се състои само от хиляда клетки, червеят притежава някои ключови навици – той е в състояние да си намери полов партньор и да избягва срещите с хищници.
Проектирането на виртуалното копие на кръглия червей не е просто упражнение в майсторство по програмиране. C. elegans са моделни организми за изучаване на различни процеси, протичащи в организма на човека. С по-добро разбиране на тяхната природа и поведение може да се открие „лек” срещу стареене, например.
Към компютърната програма, управляваща „жизнените” процеси на виртуалния червей, изследователите добавили компютърен код, с помощта на който може да се регулират движенията на тялото на цифровото животно. С обикновени манипулации учените накарали своето „тамагочи” да се извива, сякаш е живо.
Кодът, отговарящ за управлението на мускулите на виртуалното животно, е написан така, че червеят да извършва движения със строго определена скорост, съответстваща на телесните съкращения на природния му прототип.
Всички елементи на програмата – самият код, информацията за нея и нейният модел, са публикувани за открит достъп с лиценза GNU, позволяващ на всеки желаещ да използва данните и да променя кода.
Хърлиман разказва, че следващата стъпка е моделирането на работата на нервните влакна, които карат тялото на нематода да потрепва при придвижване.
