Днес онлайн чатовете и социалните мрежи са естественият начин, по който децата общуват. Там те се чувстват свободни да изразяват емоциите си и това, което ги вълнува, по креативен начин, използват всякакви визуални символи, създават мемета и клипове, които споделят в профилите си. Любопитни са, открити и в голяма степен доверчиви както към информацията, която получават, така и когато такава им бъде поискана.
Но както и в реалния живот, където родителите са основните авторитети, така и в дигиталния, децата имат нужда да бъдат напътствани. Любопитството е един от основните двигатели, който ги кара да търсят нови преживявания, и често е начинът, по който сами откриват света. За да ги предпазят, родителите задават граници – кое е правилно и кое не е, кое е лошо и кое е добро, къде да потърсят помощ при нужда.
Убедеността на възрастните, че познават живота на децата си и знаят как да ги предпазят обаче, понякога може да изиграе лоша шега.
Така например 58% от родителите на тийнейджъри и 18% от родителите на деца до 12 г. не знаят дали децата им са изложени на неподходящо и смущаващо съдържание в интернет. Това показва проучването Yettel – „Дигиталният живот на децата и техните родители”, проведено от агенцията за пазарни изследвания „Арбитраж“ в края на 2023 г. сред деца (7-12 г.), тийнейджъри (13-19 г.) и техните родители. Допитването обхваща въпроси, свързани с използването на интернет, онлайн заплахите и проблемите, пред които са изправени подрастващите, както и нагласите им за подобряването на дигиталните умения. Според данните над половината от родителите на тийнейджъри не знаят какви инфлуенсъри следват децата им или смятат, че те не следват такива. 40% от родителите на по-малките пък твърдят, че децата им не следват никакви инфлуенсъри.
Относно мерките, които предприемат, за да предпазят децата си от потенциалните онлайн заплахи, над 2/3 от родителите на деца до 12 г. се фокусират върху ограничаване на времето, което подрастващите прекарват онлайн. 52% от родителите на тийнейджъри и 15% от родителите на по-малките обаче по никакъв начин не контролират съдържанието, което децата им потребяват. Разбира се, в интернет има достатъчно механизми за предпазване на подрастващите: използването на антивирусни програми, следенето на историята на браузъра, приложенията за родителски контрол и създаването на профили в социалните медии от самите родители, когато става въпрос за непълнолетни. Най-важно обаче е, независимо от възрастта на детето, да не се подценяват заплахите, които дебнат онлайн, и да се отделя нужното време, в което големите да научават за интересите и местата, които техните наследници посещават в интернет.
Възрастните трябва също да имат предвид, че делът на децата, станали обект на онлайн тормоз, расте. Сравнение с данните от проучване на Yettel в края на 2022 г. сочи, че ако към онзи момент 8% от анкетираните деца са споделяли, че са били тормозени в интернет, днес те вече са станали 15%.
В същото време данните показват, че младото поколение има сериозен интерес да научава повече за безопасното използване на интернет. Близо 80% изразяват готовност да надграждат уменията си за предпазване от онлайн заплахи, като очакват да получават нови знания на първо място от родителите си (68%).
