Докато Феликс Баумгартнер гони свръхзвуковата скорост със свободно падане от Космоса, един друг луд екип гони достигането на скорост от Mach 1,4 на земята.
Високите скорости са неописуем приток на адреналин. Слушам го всяка вечер през отворените ми прозорци в столичния квартал Борово. А от нас до дългата права на Околовръстното няма почти никаква звукова преграда за пилещите звуци на всевъзможни 2- и 4-колесни бегачки.
Преследването на рекордните скорости обаче е мания и обсебване, донесло гибелта на хиляди. Но не и на Анди Грийн, който през 1997 г., зад волана на Thrust SSC, достигна рекордната скорост от 1228 км/ч (763 мили/ч). И както почти винаги става в подобни случаи, постижението да станеш първият човек, счупил свръхзвуковата бариера на земята, не ти стига.
Защото британският екип работи по Bloodhound SSC. А тази кола, извинете, наземна ракета, е проектирана да достигне невероятните 1690 км/ч (1050 мили/ч или Mach 1,4). И миналата седмица бе направена една голяма крачка към този рекорд с провеждане на тестови изпитания на двигателите, които трябва да изстрелят Bloodhound SSC до скоростта, която е непосилна за много изтребители. А причината е в трите двигателя, чиято обща мощност е 135 000 к.с. Образно казано това е повече от шест пъти сумарната мощност на всички болиди от Формула 1, които тази неделя ще застанат на старт в GP на Корея.
Първият двигател е взет от фюзелажа на Eurofighter Typhoon и той осигурява приблизително половината от общата мощност. Той трябва да ускори Bloodhound SSC до 480 км/ч за около 15 секунди, след което се намесва ракетният двигател.
Той е разработен, забележете, от 28-годишният Даниел Джъб, който освен крехката си възраст, е и самоук ракетен инженер. Този двигател гори едновременно твърдо гориво и течно вещество, окисляващо друго вещество (наречено е High Test Peroxide или HTP), реагиращо с катализатор (сребро). И накрая, за цвят, имаме и двигател Cosworth от Ф1 с 750 к.с. Любопитното за този мотор е, че той служи само като компресор, чиято мощност се използва за впръскването на 800 литра HTP в ракетния двигател за 20 секунди – или 20 литра на секунда.
През тези 20 секунди ракетният двигател трябва да изстреля Анди Грийн до целевата скорост от 1690 км/ч. Този двигател генерира средна тяга от 111 000Nm или 111kN за 20 секунди, като пиковата тяга ще е 122 kN.
При максимална скорост наземната ракета ще изминава 469 м на всяка секунда. Колелата, изработени от изцяло от алуминии, ще се въртят с 10 000 об/мин и ще понасят натоварване от 50 000 G!!! Всички тези параметри нямат аналог в нито един друг наземен вид превозно средство.
Екипът, воден от Ричард Ноубъл, успешно изпита своята хибридна ракетна система. Двигателят бе тестван в продължение на 10 секунди и генерира приблизително 35 000 к.с. тяга.
Всички тези цифри, свързани с този проект, са също толкова впечатляващи, колкото са и параметрите на Red Bull Stratos. В допълнение ще добавя още един щрих: шумат от работата на ракетния двигател, измерен на изхода му, е 185 децибела. Това е повече от шума, който генерира Boeing 747 при излитане.
Ако всичко върви по план, Bloodhound SSC ще направи своя пробег на дългото 16 км пресъхнало солено езеро Hakskeen Pan в Южна Африка след по-малко от година. Първите опити на твърдото като бетон езеро ще имат за цел достигането на скорост от 1300 км/ч. На база натрупаните данни и опит, и вероятно преработки след това, през 2014 г. ще очакваме и опита за нов световен рекорд от поне 1600 км/ч.
Редактор: Пламен Георгиев
