На днешния 07 февруари Google почита паметта на немската поетеса и драматург Елза Ласкер-Шюлер.
Освен с творчеството си, тя е известна и с това, че е една от малкото жени, свързани с експресионистичното движение. За бохемския й начин на живот в Берлин и до днес се носят легенди...
Във вените на Елза тече еврейска кръв - дядо й по майчина линия е бил дори равин в синагога. Родена е на 11 февруари 1869 г. в Елберфелд край Вупертал, но след години, когато в страната се установява властта на националсоциалистите и творбите ѝ са официално забранени, поетесата напуска Германия и през Египет се преселва в Палестина, където в Йерусалим завършва живота си в усамотение и бедност.
Елзе Ласкер-Шюлер е смятана за родоначалник на литературния експресионизъм, изразен в стихосбирката ѝ "Моите чудеса" (1911). Творбите ѝ, често илюстрирани от самата нея, са проникнати от мрачното съзнание за непоправимата разруха на междучовешките отношения - отмирането на любовта поетесата възприема като край на света.
В стиховете ѝ границата между "поезия и истина" се стапя в едно въображаемо царство на словесна музика с мистично, фантастично и екзотично звучене, породено от ориенталски и юдейски съновидения.
Особено характерни са поетическите ѝ книги "Староеврейски балади" (1913), "Куполът" (1920), "Тива" (1923), "Концерт" (1932) и - последната - "Моето синьо пиано" [1] (1943). Карл Краус нарича Елзе Ласкер-Шюлер "най-яркото и най-непроницаемо лирическо явление на модерна Германия".
