Роботи, които да помагат за спасителни операции, разработени от учени от Русенския университет, се използват от въоръжените сили на НАТО.
Най-голям интерес има към робота RESCUER, който е единствен по рода си, както и към дроните, които имат възможност да подадат информация от въздуха, информира БГНЕС.
Роботът RESCUER, чието име се превежда буквално като "Спасител", вече се произвежда за нуждите на НАТО от испанската фирма "Роботник" и от американската фирма "Айробот", разказва доц. Даниел Братанов от Русенския университет. В различни модификации го има на въоръжение дори в Афганистан, докато в България, макар и разработен по европейски проект през 2008 г., е ползван само в учения на Гражданска защита преди години и не е внедрен. Масачузетският университет, който е водещ в света в областта на роботиката, преди няколко месеца е пуснал подобен прототип, като в официалното си обръщение към медиите е признал, че преди него има друга такава разработка. Макар да не са я назовали, се знае, че имат предвид Русенския университет.
Роботът RESCUER е многофункционален - той е предвиден да работи при спасителни операции както при природни и предизвикани от човека бедствия и аварии, така и при случаи, когато става въпрос за обезвреждане на импровизирани взривове, казва доц. Братанов. За разлика от другите роботи, той се води "сръчен", тъй като разполага с две ръце и работи чрез система, която копира точно движенията на оператора. Операторът пък вижда чрез очите на робота с помощта на стереодисплей.
"Роботът има много висока проходимост, дори сме го тествали да се качи и слезе сам по стълби на осеметажен блок. Може да манипулира препятствията на пътя си, може да събира доста информация - има газов анализатор, има система, която отчита точността на дозата радиация, има изкуствен нос, който му позволява подобно на кучето да подушва над 70 субстанции. Ако става въпрос за търсене на оцелели, има система, която е от сеизмични и акустични сензори, които разполага по пътя си и чрез тази система е в състояние да сканира средата за присъствие на живот – ще хване пулс, перисталтика, дишане", обяснява доц. Братанов. В процеса на работа роботът прави карта и чрез джипиес система може да се определи точно мястото, където са локализирани оцелелите.
Верижната машина при пряка видимост може да бъде управлявана на 5 км разстояние, а при пресечен терен до 500 метра отстояние от мобилната базова станция. Има четири камери, но броят им може да бъде увеличен.
Подобна помощ оказват и дроновете, каквито има само два у нас – един в Русенския университет и един във Военна академия. "Дронът е класическа разработка на летателно средство с осем витла, има теоретичен таван на полета 3000 м, в състояние е да носи полезен товар до 3 кг, оборудване и камера с много висока разделителна способност. С един комплект батерии, в зависимост от климатичните условия, може да лети до 40 минути и при скорост на вятъра до 40 км/ч. Колеги-докторанти от РУ разработиха система, която позволява на дроновете да бъде качвана и система от измерителни средства, примерно газов анализатор, или друг тип анализатор. Дронът облита зоната, като по този начин подава на живо информация конкретно какво се случва на мястото на събитието. Дроните в последните години вече стават стандарт в НАТО и всеки един взвод в американската армия задължително разполага с дрон като разузнавателно средство. Хубавото на дроните е, че те освен в ръчен режим могат да бъдат управлявани и изцяло автоматично, като на картата се задава траекторията на полета и те са в състояние да я осъществят", разказва доц.Братанов.
В момента Русенският университет разработва съвместно с Военна академия друга интересна система, която да даде възможност за реакция непосредствено след възникване на някакво бедствие. Идеята безпилотните наземни и летателни средства да бъдат с изключително ниска себестойност, по-малко от 2000 лв., така че да може спокойно да бъде "жертвани", ако възникне такава ситуация.
"Имаме много добри съвместни решения за събиране на информация от публични сгради при възникване на катастрофални събития, примерно като земетресение. Те ще ни позволят още в момента на събитието да получим информация за това колко хора се намират в момента в сградата и по този начин да имаме представа колко хора трябва да бъдат спасявани. Защото може да се случи така, че при едно земетресение по процедура в един мол се очаква да има най-много хора, които трябва да бъдат спасени, но в същото време системата да покаже, че там има много по-малко хора,отколкото в една банка, където в този момент дават пенсиите. Тази система може да бъде съвместена с охранителните системи, които са в сградите, и така да бъде изключително полезна", обяснява доц. Братанов.
