AI може да донесе множество ползи на работното място – да автоматизира процеси, да повиши производителността, да оптимизира дейности и разходи. Може обаче и да внесе излишен „дигитален шум“, който възпрепятства работата и влошава корпоративната култура.
Изкуственият интелект променя работната среда и ключово в този процес е начинът, по който се прилага. Звучи като тема, касаеща технологичните екипи, но всъщност е въпрос, който засяга всеки лидер в една компания.
Според Галина Чулева, главен директор „Управление на хора и култура“ в Yettel, възходът на изкуствения интелект прави ориентираното към човека лидерство още по-важно. Това изправя и HR лидерите пред нова роля – „да бъдат свързващо звено“, да обединяват човешкия поглед и технологичните възможности и да свързват различните гледни точки и поколения.
Чулева цитира данни от проучвания и доклади, представени на годишната HR конференция на анализаторската компания Gartner (през септември 2024, Лондон). Анализът показва пряката зависимост между технологиите и културата, посочва рискове, за които лидерите трябва да внимават, и очертава подходите, с които да запазят баланса между хората и технологиите.
Снимка: Галина Чулева, главен директор „Управление на хора и култура“ в Yettel
На работа сме прекъсвани на всеки 6-11 минути
Според Gartner, докато работим, ние сме прекъсвани на всеки 6-11 минути, а за да се съсреодоточим отново върху това, което сме правили, са ни нужни 25 минути.
Така наречената „криза на вниманието“ е реална и скъпоструваща. Проверяваме си телефоните (над 2600 пъти на ден!), получаваме нотификации, пишем си по Teams – казваме, че искаме иновации и творческо мислене, но сме изградили култура, която прави дълбокото съсредоточаване почти невъзможно. Само мениджърите губят 683 часа годишно заради разсейване.
AI може да отслаби умението за критично мислене
Изследователската компания разглежда и негативните последици, които могат да възникнат, ако изкуственият интелект не се внедри правилно. Рискът да преминем от търсене на отговори към генерирането им вместо нас е напълно реален. На пръв поглед изглежда ефективно, че AI решава задачи вместо нас, но в действителност това може да отслаби уменията ни за критично мислене.
Това е и причината, поради която умението да задаваме правилните въпроси и нуждата от експертни знания, с които да отсяваме генерираните от AI отговори, стават все по-важни.
Днешните лидери – антрополози на работното място
Изводът от тази данни Галина Чулева обобщава по следния начин: „Днешните лидери трябва да бъдат „дигитални антрополози“. Обяснява, че дигиталната антропология е сравнително ново поле, което изучава как технологиите и културата влияят един на друг и взаимно се оформят.
Според нея, преди да внедри нова технология, бизнесът трябва да се запита дали тя ще помогне, или ще навреди на способността на екипите да се съсредоточават, ще изгради ли по този начин експертни знания, или просто ще аутсорсне мисленето.
Технологиите – преди всичко значими за хората
Как тогава лидерите да запазят баланса между хората и технологиите? На първо място, като внедряват технологии, насочени към човека. Според Чулева, въпросът, който трябва да задаваме, е „Какво се опитват да постигнат хората?“, а не „Какво може да направи технологията?“.
Второто важно условие е стратегическо внедряване на AI, с ясното съзнание, че ползите от него не са универсални – те зависят от сложността на работата и нивото на опит на служителите. Лидерите трябва да определят къде AI наистина може да надгради човешките способности и къде може да попречи на производителността. Gartner нарича това „зона на продуктивност“ – да разбираш къде сложността на работата и нивото на човешкия опит са в синхрон, за да направят AI действително ценен.
На трето място е и нуждата от всеобхватно взимане на решения. Ръководителите трябва да изградят много по-ефективна и пряка връзка между технологичните решения и хората, които ще бъдат засегнати от тях. С други думи, технологичните решения трябва да се вземат заедно с хората, а не за тях.
„Изводът е, че технологията никога няма да стане значима за бизнеса, ако първо не станe значима за хората. Лидерите, които разбират този принцип, ще бъдат по-добре подготвени да се ориентират в днешния все по-сложен пейзаж“, обобщава Чулева.
Лидерството не означава да имаш всички отговори
Тази нова реалност трансформира ролята на съвременния лидер, прави задачата му много по-сложна и го изправя пред нови приоритети. Един от тях е да постига баланс между интеграцията на AI и човешките нужди. Според Gartner, съществува сериозно разминаване между очакванията на ръководителите от AI и това, което служителите действително изпитват. Първите разчитат на 17% увеличение на производителността в резултат на изкуствения интелект, а само една трета от вторите казват, че той помага.
„Затова лидерите не трябва самоцелно да добавят нови технологии, а да имат ясното разбиране къде AI наистина може да помогне и къде възпрепятства работата“, посочва Чулева. „Лидерството днес не се състои в това да имаш всички отговори или да използваш най-новите технологии. Става дума за създаване на среда, в която хората могат да мислят ясно, да използват технологиите разумно и да се свързват смислено помежду си“, добавя директорът „Управление на хора и култура“ в Yettel.
