Търсенията в Google, свързани с безпокойството относно климатичните промени през първите 10 месеца на 2023 г., са се увеличили 27 пъти спрямо същия период на 2017 г., показват данните от Google Trends, цитирани от BBC. Статистиката сочи, че интересът расте не само към проблема с изменението на климата, но и към бъдещето на планетата като цяло. Хората търсят все повече информация за устойчивостта, адаптацията и емисиите на парникови газове, които влияят върху качеството и условията за живот.
На фона на разширяващия се обществен диалог и огромното количество достъпна информация по темите за устойчивото бъдеще обаче съществуват и редица митове, които възпрепятстват възприемането на по-отговорно поведение както от хората, така и от бизнесите. В следващите редове обръщаме внимание на четири от най-разпространените заблуди у нас.
ESG (НЕ) e просто допълнителна регулаторна тежест
Първият мит е, че устойчивото развитие е свръх регулация. Факт е, че в рамките на Европейския съюз в момента се изготвят, обсъждат, транспонират или приемат множество законодателни актове по темата. ESG общността се вълнува сериозно от Директивата за корпоративното социално отчитане (CSRD) и първите доклади, които трябва да бъдат създадени съгласно новите Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS) и да бъдат одитирани. Но тези изисквания, макар и тежки за компаниите, са от особена важност за осигуряването на прозрачност и унифициран подход.
„Всяко начало е трудно, но подобен тип митове пречат на успешното прилагане на принципите за устойчиво развитие. Очаквам след две години да говорим с повече лекота за тези стандарти и за новия начин на докладване на постигнатото по ESG стратегията, защото този процес ще даде и яснота за всяка компания“, коментира Михаела Калайджиева, главен директор „Корпоративна политика“ в Yettel по време на събитието ESG&Friends, посветено на устойчивото развитие.
Yettel е една от компаниите в България, която изпреварва очакваното в сферата законодателство. През 2022 година телекомът издаде първия си доклад за устойчиво развитие в съответствие с Глобалната инициатива за нефинансово отчитане, версия 2021 (GRI). Тогава Yettel оповести и стратегията си за устойчиво развитие до 2028 година.
„Когато започнахме да подготвяме първия доклад за устойчиво развитие на Yettel преди три години, при нас не беше така подредено, както е днес. За тези, които сега започват да градят и стратегиите си за устойчиво развитие – помнете, че фокусът е изключително важен. Няма нужда една компания да се фокусира върху всички 17 устойчиви цели на ООН – това няма как да се случи и ви обрича на неуспех. Изберете една, две, три теми и се опитайте да подходите отвътре навън“, посъветва аудиторията Михаела Калайджиева.
ЕSG (НЕ) е просто PR
За съжаление има компании, които използват неетични практики, с цел подобряване на имиджа си, без реално да прилагат обявените мерки и дейности, с които да минимизират вредния си отпечатък върху околната среда или хората. Познат още като "greenwashing", този подход вреди сериозно върху възприятието на устойчивостта и може да разруши доверието между бизнесите и обществото. Едно от последните проучвания на Европейската комисия (ЕК), което разглежда 150 екологични твърдения от компании, установява, че над 50% от тях предоставят "неясна, подвеждаща или необоснована информация за екологичните характеристики на продуктите".
В отговор на това ЕК финализирa т.нар Директива за зелени искове (“Greenwashing Directive”), с която допълва вече одобрената забрана на ЕС за нелоялни практики, свързнаи с екологичните маркетингови твърдения. Тя определя какъв вид информация трябва да предоставят компаниите и изисква всяко едно твърдение да в потвърдено на база на съществуваща методология.
Под натиска на предстоящото законодателство обаче все повече компании решават да не говорят за екологични теми. Изследване на GlobeScan показва, че поради страх от сериозни глоби в новите регулации срещу greenwashing, 21% от компаниите рязко спират да комуникират ESG инициативите си.
„Към темата за устойчиво развитие трябва да се подхожда прозрачно и с много факти. Новото законодателство, освен че създава ясни правила за нужните доказателства към всяко твърдение, крие и негативи, тъй като много компании спряха да комуникират това, което правят заради риск от сериозни глоби. Това е грешка, защото пречи за налагането на устойчивостта като дневен ред при по-малките компании. Ние всички трябва да споделяме както добрите практики, така и научените уроци от грешките си“, допълва Калайджиева.
ESG (НЕ) струва много пари
Изпълняването на подобна стратегия, освен, че не е скъпо, може и да доведе до спестяване на средства. A още по-ценното е, че има потенциала да създава стойност за потребителите и компаниите. Пример за това е инициатива на Yettel за промяна на опаковките на продуктите от електронния магазин, което води до спестяване на средства. Телекомът премахва луксозния слой на опаковките, който представлява добавено фолио върху хартията и не само ги прави нерециклируеми, но и по-скъпи. С тази стъпка Yettel прави възможно последващото им рециклиране и намалява вредата върху околната среда, докато понижава разходите си за производство.
„Друга мярка, която предприехме, е да променим касовите бележки – започнахме да издаваме сини касови бележки, които са по-евтини от белите и, за разлика от тях, могат да се рециклират“, допълва Михаела Калайджиева.
Тя дава пример и със зелените решения за електроенергия, които могат да спестят сериозни количества вредни емисии, но и същевременно да подпомогнат оптимизирането на разходите за електричество. През 2023 г. Yettel, заедно с CETIN, подписа 10-годишен договор за доставка на електроенергия от възобновяеми източници с Електрохолд. Благодарение на него, основна част от потреблението на двете компании вече се осигурява от 123 MW фотоволтаична централа, като мащабният проект ще помогне за спестяването на близо 33 хиляди тона въглеродни емисии на година.
ESG (НЕ) е само климатична тема
Един от най-разпространените митове за устойчивото развитие е, че то се ограничава само до въздействието, което оказваме върху околната среда. Това е донякъде разбираемо, заради климатичните промени, които настъпват с много бързи темпове и изискват светкавични мерки, за да се справим с тях. Термини като „въглеродна неутралност“ и „нулево потребление на енергия“ вече са навлезли в масовото съзнание, но често се забравя, че устойчивостта е много повече от намаляване на въглеродния ни отпечатък.
„Успешното устойчиво развитие изисква постигането на баланс между икономическите, екологичните и социалните фактори. Видими за всички, климатичните промени налагат предприемане на светкавични мерки, но това не означава, че човешкият аспект може да бъде пренебрегнат в разговора за устойчиво бъдеще“, пояснява Михаела Калайджиева като дава пример с растящия брой климатични бежанци в света.
Само през 2022 година 36.2 млн. души са били принудени да се преместят заради природни бедствия, сочи статистиката на Центъра за мониторинг на вътрешното разселване. Още по-стряскащото е, че ако не се предприемат необходимите действия, до 2050 г. броят им може да достигне между 25 млн. и 1 мрлд., прогнозират от Института за икономика и мир. Друг важен аспект е развитието на технологиите и изкуствения интелект, които създават необходимостта от бърза адаптация чрез придобиване на нов тип умения и знания. Всички тези промени, свързани с живота на хората, доказват нуждата от повече внимание върху социалната среда за устойчивото развитие.
„Темата за многообразието, равенството и приобщаването става все по-важна и ние като бизнес ще поставим фокус именно върху социалния аспект през 2024 г. като инициираме положителната промяна отвътре навън – от служителите в компанията към клиентите и общността“, заключи Михаела Калайджиева.
