Понякога се налага детето да смени училището или детската градина. Това не е лека задача от психологическа гледна точка, тъй като всяка промяна предизвиква тревога, първо у родителите, а после и у детето, и това е напълно нормално.
Това, което е много важно да чува, чувства и вижда детето в очите на родителя (както и на партньора) е: „Аз вярвам в теб! Ако имаш нужда от помощ, аз съм до теб и зная, че ти ще се справиш!”
Трябва да се помни, че:
Не съществуват идеални системи. Само трудностите (които са по силите на детето, му дават опита на победата и чувството за сила.
Шестиците по всички предмети не е нещо задължително. Много от това, което сме учили в училище не ни е потрябвало в живота.
Училището не трябва да е всичко в живота на детето. То е само част от него.
Детето, което не е убедено в любовта на родителите си, започва да се фиксира върху „успешността” – по заобиколен пък се опитва да заслужи внимание. Това води до излишно напрежение, неврози и психосоматични заболявания.
Всичко, което е недоизказано, не преживяно у дома, ще се отразява в училищния живот.
Учителите не са отговорни за душата на детето.
Много е важно, когато се преминава към нещо ново да се извърши ритуал. Затваряйки една врата,ние отваряме друга. Може да направите събиране със старите съученици, да си направите снимки. Поддържайте контакти в социалните мрежи и дори купете малък подарък. Ако детето си тръгва от старото училище заради конфликт, отново трябва да се отбележи края.
В новото училище….
Добре е да се разходите заедно из новото училище, да се усети атмосферата, да се постои в кабинета, да се разгледат децата… При срещата с директора или класния трябва да разкажете защо сте взели решение да смените училището, да споделите за особеностите на детето, неговите силни страни и вашите очаквания, пише psychologies.ru.
Да подготвим детето
Където и да отидем ние пренасяме и самите себе си, с всичките ни плюсове и минуси. Психологът Светлана Ройз предлага на децата игра-размишление, наречена „бодли и магнити”. Магнитите са качествата, които привличат хората към нас. Напр., остроумието ни, добротата, надеждността ни. Но бодлите ни може да причиняват болка и да отблъснат приятелите. Напр., нашата избухливост, обидчиводст, ненадеждността. Децата сами отбелязват няколко бодли и задължително – два пъти повече магнитчета. ”Бодлите” са това, от което може да са възникнали конфликти и неразбиране в старото училище. Това, заради което детето е казвало: „Не искат да си играят с мен.” Ако напр., с фамилията на детето се правят дразнещи сравнения, сами измислете заедно с него, весели варианти. Така го ваксинираме срещу обидчивостта.
Какво помага за по-бързата адаптация
- приветливостта;
- умението да се запознаваш;
- прилежността;
- добрата осанка;
- различните интереси.
Важно е:
Да не очакваш да те приемат веднага в компанията. Класът също има нужда от време за адаптация.
Да наблюдаваш и научиш правилата и „законите” на новия клас.
Вглеждайте се в новите си съученици и откликвайте на покана за контакт.
Не търсете и купувайте вниманието с подаръци.
Не разказвайте колко хубаво е било в старото училище.
Не се хвалете и не лъжете за себе си, не клюкарствайте.
Ако в класа има групи и лидери, които започват да ви дърпат към тях, заявете: „Сега всички са ми интересни и важни”.
Не изневерявайте на себе си и не се съгласявайте с неща, които смятате за неправилни.
Задавайте въпроси и търсете съвет само от онези, на които имате доверие.
Не привличай насила вниманието към себе си.
Ако ти стане тежко и самотно, представи си, че се опираш на родителите, приятелите, на които имаш доверие, като на стена.
Всяка промяна, нов опит, контакти с нови хора правят нас и децата ни по-силни, мъдри и зрели. Не забравяйте това!