Картина, която танцува, или танц, който е нарисуван, или нито едно от двете. Просто миг от вселената на хорото. Много обяснения има за този образ и всички са верни, защото изкуството – танцът, картината, фотографията, театърът, книгата, е съкровено преживяване в света на човека.
Хорото е за хората, но и нещо повече. То е повече от веселие, повече от желание, повече от танц, повече от преживяване, повече от знак за принадлежност към един народ. Хорото е отделен свят със собствен смисъл и символика. В миналото животът на хората би бил немислим без него, а днес, в модерния свят, в който живеем, нашата задача е да запазим частица от тази вдъхновена и вдъхновяваща енергия.
Проектът „Светлината на хорото“ е роден от търсенето на старинния танц в съвременния живот и е отговор на въпроса „Какво е хорото днес?“. В живота на някогашния българин всичко, което се е правело и създавало – танц и музика, песни и обичаи – е имало своето специално значение и дълбока причина. Днес животът няма тази потребност и вяра, но се нуждае от съществуването и преживяването на нещо хубаво, което да ни напомня кои сме, къде сме, какво носим в себе си.
Иска да знае ще го пренесем ли напред, макар и в нов дом и на ново поколение. Проектът е реализиран от най-големия клуб по български народни танци „Гайтани“, чиято мисия е да съхранява и популяризира българския танц. Вдъхновен е от двама артисти: Светозар Ангелов – фотограф с неизчерпаеми идеи в областта на визуалната образност, и Мария Лъджева – танцьорка, в чийто път любовта към танца и дълбоката отдаденост към „Гайтани“ вървят неотлъчно ръка за ръка.
Двамата творци заедно с основателя на клуба Асен Атанасов и целият екип буквално се хвърлят в това ново преживяване, чиято цел е да представи българския фолклорен танц от една по-различна перспектива – като синтез между съвременно визуално изкуство и автентичен старинен танц.
Художественото въздействие на хорото се постига по нестандартен начин – чрез изобразяване, в което се съчетават ритъм, светлина, музика и разбира се, енергията на хороигралците. Хорото има съвършена форма – формата на кръг. Няма начало, няма край. А периодично повтарящите се стъпки създават цикличност, която присъства в природата и е навсякъде около нас.
Ден и нощ, приливи и отливи, смяна на годишните времена, раждане и смърт – едно безкрайно движение, цялост, равенство, единство, съвършенство. Мистиката на кръга присъства осезаемо не само в танците, но и в целия ни фолклор. Има я в обредните действия, в украсата на дрехите, в мънистото, символизиращо Космоса и вечния кръговрат, в украсата на празничната трапеза. Кръгът има богата символика и е магическа форма от древни времена, също както българското хоро, което си остава загадка – или пък не! – в нашето ДНК.
Изложбата се реализира съвместно с община Копривщица. Oткриването е на 31 юли от 11:00 часа в Старото училище. Изложбата ще бъде на разположение на желаещите да я разгледат поне един месец.
