Нов български университет ще удостои маестро Енио Мориконе със званието почетен доктор на НБУ.
Присъждането на почетната степен „Доктор хонорис кауза” е знак за отличаване и разпознаване на приноса на изключителени личности. „Хонорис кауза” (почетен професор) е престижна академична степен и се връчва на видни хора с национална или международна репутация. Получатели са обикновено водещи учени, откриватели, изобретатели, писатели, художници, музиканти и т.н.
Маестро Енио Мориконе има изявена и неповторима творческа позиция, създател е на емблематични за световната култура произведения и е пример и вдъхновител на младите поколения творци. Образователната философия на НБУ е основана на либералната идея за образование, свързващо придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие. Нов български университет присъжда званието "Почетен доктор на Нов български университет" на личности с глобални постижения в областта на науката, културата, човешките отношения и т.н. Сред почетните доктори и професори на НБУ са Стив Форбс, Ричард Рорти, Вера Мутафчиева, Юлия Кръстева, Жан-Пиер Вернан, Милчо Левиев, Робърт Йънг, Райна Кабаиванска, лорд Ралф Дарендорф, Тери Игълтън, Герард Хендрик Хофстеде, Даниел Либескинд и др.
Повече информация за почетните професори на Нов български университет може да намерите на: http://nbu.bg/index.php?l=38
Музиката на Маестро Мориконе разказва истории
Тихата и нежна мелодичност се преплита с оркестрова пищност в музикалните пиеси на Маестро Енио Мориконе. Романтика, красота, приключение или изпитание, страхопочитание и героични жертви са само част от темите, които са илюстрирани прекрасно в композициите на легендарния италианец. Филмовата музика на Енио Мориконе не просто подсилва настроението на зрителя, а го води през лабиринти от пулсиращо безпокойство, вълнуващи обрати, уплътнени с тежък бас и изолирани струнни акорди. Изборът на оркестриране на композитора много често е нетрадиционен и това показва, че Мориконе винаги е готов да опитва нови и уникални начини за озвучаване на филми. Например, можем да чуем орган, клаксон на автомобил, рог, дървени духови и струнни инструменти или мощно включване на хорово изпълнение, където най-малко очакваме. Нежността на акустичната китара се съревновава с весело брас звучене и неочаквани музикални фрази. Музиката, която ще остане завинаги в сърцата ни обаче е тази, която съчетава чиста и неподправена романтика, грация, чар и копнеж, разпознаваеми под звуците на солови виола, флейта или хармоника, която пленява сърцето на слушателя завинаги и го отвежда на далечни разходки в открития космос.
Енио Мориконе е роден в Рим на 10 ноември, 1928 г., единствено дете на Либера и Марио Мориконе. Дълго време семейството му се издържа само от работата на баща му, който е тромпетист в поп оркестър. Доста по-късно Либера Ридолфи започва работа в малко текстилно предприятие. Младият Мориконе израства в типична работническа среда, в атмосферата на изключителна дисциплинираност и отговорност. Започва да работи на 14-годишна възраст, за да помага на баща си, от тогава е и прозвището му “capretto” (чирак) на оркестъра.
Ерата "Енио Мориконе" започва в края на 50-те години на миналия век, когато младият римлянин завършва Консерваторията "Санта Чечилия" със специалност тромпет и поема по стъпките на баща си. Още тогава бъдещият Маестро се впечатлява от изкуството на кинематографията, а много по-късно ще сподели, че след войните филмовата индустрия в Италия бележи огромен просперитет. С модния тласък на новия реализъм киното създава прекрасни продукции, но според Мориконе, с ужасна музика към тях. Младият автор иска да работи със знаменитите филмови режисьори, но очаква те да го потърсят, оценили вече неговата музика. Не се налага да чака дълго. През 60-те започва най-плодотворният му период - пише музиката към 20 филма годишно! Клинт Истууд, Куентин Тарантино, Джузепе Торнаторе, Бернардо Бертолучи, Бари Левинсън, Марио Бава, Дарио Ардженто и разбира се, Сержджо Леоне, режисьорът-съученик, с когото оставят незаличима диря на световния кинонебосклон, са само малка част от творческите му тандеми.
В малкото интервюта, които великият музикант дава за медиите, споделя, че за него музиката е вълшебство, родено в сърцето и вдъхновено от тишината, грабваща картина, текст или актьорско изпълнение и едва тогава нотите оживяват на пианото. Винаги на пиано и никога на компютър - композиторът е абсолютен класик като абсолютната музика, която се ражда във въображението му. Отличително за него е, че вижда бъдещата композиция напълно завършена в главата си преди да седне пред нотния лист.
Клаудия Кардинале, Исабела Роселини, Анет Бенинг, Моника Белучи, Сузана Ригачи са част от дамите-музи за композитора и не е изненада за никого, че той често не се нуждае от детайли по сценария, достатъчно е една от прекрасните актриси да бъде част от екипа. Мария Травия, обаче, е Музата и най-голям коректив на Маестрото. На съпругата си римският автор посвещава наградата си "Оскар" за цялостно творчество през 2007 г. като твърди, че това е най-логичната постъпка и тя я заслужава не по-малко от него.
