Митичното същество Татунчо, главен герой в старинния обичай „Джамал“, гони злите духове в русенското село Кошов. Ритуалът, който се изпълнява на Ивановден, е вписан като част от „живите човешки съкровища“ на ЮНЕСКО още през 2010 г., предаде БГНЕС.
„Джамал“ е зимна обредна игра в периода след мръсните дни, като в него участват само мъже. За първи път обичаят е бил изпълнен през 1875 г., а през последните десетилетия се пресъздава редовно от 1976 г. насам от фолклорната група на село Кошов. Митичното животно Татунчо изглежда страшно и е придружавано от мъже, облечени с носии, с маски от кратунки на лицата и по две дървени саби в ръцете. Водачът на Татунчо иска разрешение от кмета да обиколи селото, показва паспорт и след това, докато върви танцът, детето на стопаните припада. Дъхът на Татунчо го спасява, а след това, когато самото животно пада на земята, лекарят го вдига на крак със самодивски прах.
Местните жители споделят, че ритуалът наистина закриля селото. „Няма никакви болести, никакви епидемии, всички са здрави, щастливи, булките по две раждат, близнаци. Джамалът се предава по наследство, има много млади хора и деца, които участват. Това е една традиция на селото и, доколкото знаем, никъде в България няма такъв обичай и затова си го поддържаме“, казва ръководителят на фолклорната група Атанас Атанасов. Групата от Кошов го е представяла у нас и в чужбина с изключителен успех.
Според директора на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов, който е и етнолог, обичаят действително е представителен за българското маскиране и затова е напълно естествено да бъде признат за „живо човешко съкровище“ от ЮНЕСКО.
„Този обичай попадна в листата на „живите човешки съкровища“ на България, защото не само е важен като част от прехода между старата и новата година, но всъщност това е обичай, който се вижда на практика как е жив, в него има приемственост, виждаме и малките, и големите. Оцеляването му е гарантирано, а всъщност това е една от най-важните предпоставки, за да покажем кои са живите човешки съкровища, да покажем как чрез приемането и предаването на традицията един такъв древен обичай ще оцелее. В този миг, точно на Ивановден, той прави мост между миналото и бъдещето, между сезоните, между годините, а и между поколенията“, сподели проф.Ненов.
