В седмицата, в която чествахме 141-вата годишнина от освобождението на Русе от турско робство е важно да си спомним за колоритната личност на Иван Ведър. Той е спасителят на дунавския град от турски погроми, планиращи и физическото изтребление на местното население. Създава първата масонска ложа „Балканска звезда“ в нашата страна.
Роден е на 2 юли 1827 г. в Разград. Истинското му име е Деню (Данаил). Още 15-годишен, при защита на баща си убива турчин и напуска родния дом. Живее в Търговище, а през 1845 г. - и в Шумен, като често сменя името си. Там се запознава с английски инженери, които му помагат да замине за Цариград. С английски протекции отива да учи в протестантския колеж на остров Малта. Религиозните проповеди не са неговата мечта и става моряк. С английски кораби обикаля света и научава лесно френски, гръцки и арабски език. През Кримската война участва в битката за Севастопол в санитарните части и прибавя руския към езиците, които владее.
През 1855 г. се завръща в Цариград и работи като преводач във висшия държавен апарат. Преподава и арменски език в „Роберт колеж”, но старите му грехове към турската власт го принуждават да бяга във Влашко. В Букурещ, под името Иван Николов, учи в медицинското училище. Проф. д-р Протич и проф. д-р Атанасович прекръщават за пореден и последен път любознателния младеж за положителното му излъчване, като Иван Ведър. С новото си име отива в Манчестър, Англия, където се занимава с търговия. През 1863 г. Ведър е посветен в масонството в цариградската английска „Ориентал ложа №687” и получава високите масонски степени 18, 30, 31, 32 и 33 от Великата френска източна ложа.
В България е началник на паспортната служба в Свищов, а по-късно в Русе се жени за дъщерята на известен търговец. След пускането в експлоатация на жп линия Русе - Варна е началник-гара Каспичан, Ветово и Червена вода, а по-късно и телеграфист в Русе. Приятел е с Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Знаенето на различни езици му отваря вратите към висши турски чиновници, а това помага на русенската революционна организация. По-късно е принуден да живее в с. Махалата, край Плевен.
През Освободителната война 1877 г. - 1878 г. се завръща в Русе. Тук той успява да изиграе ключова роля в края на войната през 1878 г., когато след оттеглянето на щаба на Мехмед Али паша (главнокомандващ европейската турска армия) отбраната на русенската крепост е поверена на елитната египетска армия, командвана от Делавер паша. Подчинените му башибозуци се готвят за нападение, а местното население е изолирано в покрайнините на града (днешният Парк на младежта), където да бъдат разстреляни или изклани.
В критичната ситуация русенци са спасени след намесата на митрополит Климент (Васил Друмев) и Иван Ведър, които привличат към спасителната акция и италианския консул. Русенецът Спас Ганев пише, че спасението е факт след масонски знак, с който Ведър поздравил пашата. Делавер отвърнал със същия знак и това е било достатъчно. Така са спасени близо 4 000 русенци от сигурна смърт, а градът - от опустошение.
След войната, Ведър основава в Русе първата българска масонска ложа „Балканска звезда №134”, утвърдена от Великата ложа на Португалия на 20 март 1879 г. и открита официално на 9 март 1880 г. До 80-те години на XIX век ложата наброява 72 души, сред които княз Александър Батенберг, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и други.
Ведър е смятал, че масонството ще внесе по-добър социален ред, но стихийното икономическо развитие разбива мечтите му за свобода и равенство. Спасителят на Русе умира на 8 август 1898 г., а признателните русенци му издигат скромен паметник през ХХ век.
