Ароматът на печени чушки, които се носи с ноемврийската мъгла из уличките на градчетата у нас, ни връща в слънчевото и безоблачно детство, когато есенните ноемврийски дни бяха пълни с игри под дъжда, любимата баба, притеснена, че детето ще настине и ще се прибере цялото в кал, докато тя се е заела с печенето на чуките и приготвянето на зимнината.
Носталгията ни обзема, а ароматът на печени чушки и на марината гъделичка сетивата ни, карайки ни да преглъщаме. Макар днес от селцата да не е останало много, а нашите баби да не са сред живите, традицията да се приготвят чорбаджийски чушки за зимата, печени и туршии е жива.
Тя е част от корените и бита ни, от историята и същността ни, от нас, поради което не се учудваме, че ароматът се разнася не от прашните и кални селски дворчета, а от подредените тераси на апартаментите в града, а зимнината излиза с обич не изпод отрудените ръце на бабите, а от сръчните модерни домакини, съумяващи да съчетаят кулинарните изкушения с кариера, отглеждане на децата, хоби и грижа за себе си. Традициите са живи и те туптят с пулса на съвременния град, придавайки му чар и обаяние, обгърнати в българщина.
Фактът, че съвременните домакини продължават да приготвят зимнина, означа ли, че те следват старите традиционни рецепти на дедите си? Не съвсем. Много от съвременните майсторки на зимнината и туршиите не помнят какво е правила и как е приготвяла тяхната баба чорбаджийски чушки за зимата, поради което се доверяват на модерни рецепти от дигиталното пространство, които трудно можем да наречем автентични. Или поне далеч не всички.
Как се затварят печени чушки в буркани – тънкости, които всяка домакиня трябва да научи
Чорбаджийските чушки – история от далечното минало и с дъх на детство
На Балканите, съответно и в България, чушките са пренесени в началото на ХVІ век основно от Средиземноморието през Турция. Лютивите чушки обаче извървяват дълъг път, търпят промени у нас, превръщат се от подправка, която замества пипера в храна, култивират се родни сортове, които не са люти или имат лека и приятна гъделичкаща небцето лютивина като чорбаджийските чушки, чието име се свързва с Османското владичество, по време на което на мухтарите – местните първенци в провинциите на Османската империя, както и богати търговци, лихвари, едри земевладелци, част от които турците назначавали на по-важни административни длъжности, се наричали именно чорбаджии.
Чорбаджийските чушки, подобно на камбата, севрията, капията и др., са част от т.нар. пипер у нас, като думата пипер идва от името, което самият Колумб дава на чушките – pepper. Независимо от произхода на името, развитието на чушките у нас определено си е заслужавало усилията, тъй като днес можем да се насладим на разнообразие от рецепти за ястия, туршии и зимнина с чушки, сред които са и тези, които ни напомнят как да приготвим чорбаджийски чушки за зимата по стара традиция и рецепта.
Пържени чушки в буркани за зимата – за тази рецепта се носят легенди
Чорбаджийски чушки за зимата – рецепта от тефтера на баба
Разгръщали ли сте старите тефтери, в които бабите ни пазеха своята съкровищница, предавана от майки на дъщери векове наред – рецептите такива, каквито са били далеч назад в годините? Ако имате подобно съкровище в дома си, не пропускайте да изтупате праха от кориците му и да се потопите в свят на родно, вкусно и българско. Една такава рецепта за истински чорбаджийски чушки споделяме с вас, ако случайно нямате ценната книга на баба, но бихте желали да се насладите на истински вкус и аромат.
За 1 буркан от вкусното зимно удоволствие са ви нужни:
- чушки,
- по 1 супена лъжица сол и захар,
- 2 аспирина, но не от малките, а със стандартен размер,
- 4-5 скилидки чесън,
- оцет,
- черен пипер на зърна.
Как се приготвят чорбаджийски чушки за зимата по стара традиционна рецепта?
Сложете в буркана най-първо оцет, като той трябва да покрие дъното и стигне до ръбчето. След него слагаме скилидките чесън, солта и захарта и един от двата аспирина. Слагаме чушки, колкото събере бурканът ни, най-отгоре е мястото на другия аспирин, доливаме с вода до ръбчето на буркана, като тя трябва да е вряща, затваряме го и го обръщаме с капачката надолу. Не е нужно варене или каквото и да било друго. Чушките ви са готови само за минути. Естествено, че трябва да ги оставите да починат и постоят по този начин – с обърнати с капачките към земята буркани, като бабите слагаха и одеало върху тях, за да запазят топлината. Така квасеха и млякото – покрито. Когато бурканите изстинат, зимната наслада е готова да се отправи към избата или ако нямате търпение – към масата ви.
Една рецепта от миналото, която ще пребъде. Да ви е вкусно!
