Изборите идват със страшна сила, а повечето електорат е заел нисък старт да иде в неделния ден за гъби, риба и да цъка на машинките, но не за гласуване, а за губене на пари. Ние винаги сме били в помощ на бай роден политик и няма да го оставим да виси като разследване на трупчета в прокуратурата, а ударно ще му дарим акъл какво да обещае, за да убеди българския човек да гласоподаде за него.
Ето редица страхотни предизборни проекти, които дори да не се случат нявга наяве, ще живеят в умовете, душите и сърцата на хората с векове.
***
1. Българо-македонски космодрум. Забравихме малко космическата надпревара след инвазията на Путин през Беларус за Киев. Имахме правителство с такива амбиции, но то се разтури, за да ни зарадват с евроатлантическа сглобка, която също се разпадна. Да, ако се върнем две години назад има шанс да скочим с десетилетия напред и най-сетне да изпратим македонец в Космоса. И като го изпратим, да си поделим Македония с албанците, които вече са си взели своята половинка.
2. Социално слабите да имат право да рекламират хазарт. Една малка законова поправка ще насочи осиротелите от забраната на промотирането на казината милиони бюджет към най-нуждаещите се. Телевизиите, известните личности и рекламните агенции някак ще свържат двата края, но Станой от Йоаким Груево ще си удари задника в тавана, ако към инвалидната пенсия, с която издържа семейството си, получи два милиона лева, за да заснеме клип, в който анонсира бонуси при първи депозит в някой сайт.
3. Търсене на нефт в селските дворове. Това е т.нар. win-win ситуация. Или ще бликне нефт и България ще стане една чудесна Венецуела или Ангола. Ако не бликне, то възрастните хора, които живеят в селата, ще получат безплатно прекопаване на двора, за да си засеят истински вкусни домати, по които да жалят хората, които все пак са избрали удобното робство на живота в близост до хипермаркет.
4. Безплатен градски транспорт в село Неофит Рилски, Ветрино. Пилотен проект в сърцето на Ветринската народна република, разполагаща със своя армия и своя полиция, но не и с модерен градски транспорт, с който да се изминават петстотинте метра от центъра на селото до Историческия парк, будещ родолюбие сред малки и големи инвеститори.
5. Изграждане на виртуална национална детска болница. Децата и без това са пред екраните непрестанно, а докато се задвижат процедурите и се изберат изпълнителите на строеж на истинската болница, ще минат векове. А тотално може да се дадат едни никакви 2-3 милиона за изграждането на wordpress болница и пет клипчета в инстаграм от набедени за инфлуенсъри скучни хора.
6. Ескейп рум за хвърляне на отпадъци. Сигурно не знаете, но от догодина кофите за боклук ще се заключват, като достъп до тях ще имат живущите наоколо, за да се следи изкъсо кой колко такса смет да плаща. По-занимателно и сплотяващо съседите ще е всеки да бъде заключван със седмичния си боклук и комшиите и заедно да сортират кои отпадъци в кой цвят контейнер са, за да напуснат сметосъбирането. Тиймбилдинг елемент, включен в такса смет.
7. Две съдебни реформи. През годините имаше вързани избиратели с обещания за една съдебна реформа, но недостатъчно, че тя да бъде подкрепена от монолитно мнозинство. Ако се обещаят две реформи при гласуване за една обаче звучи като топ промоция.
8. Фекална тръба до морето в Гърция. Стига сме инвестирали в газопроводи, хъбове и интерконектори. Нека инвестираме в това да има повече български туристи в България, като българизираме плажовете в Халкидики. За какво да ходят на Бяло море тогава?
9. Пръскане срещу самолети. Авиоотряд 28 не го бяхме ползвали отдавна за политически цели. Защо не обещаем да го впрегнем да пръска срещу другите самолети, които пръскат народа с тежки метали, траш метали и коклюш?
10. Да се направи коалиция със статуквото. Никой досега не обещава да прави коалиция със статуквото преди изборите, даже се кълнат в обратното. Но след вота се оказва, че статуквото има масивна електорална подкрепа. Тя може да се открадне. Защо хората да гласуват за ГЕРБ или ДПС, ако им обещаете, че ще сте като тях? Хората обичат да слушат нови интерпретации на познатите вицове.
Автор: Самуил Петканов, Прас Прес
