Дългосрочни и краткосрочни мерки за стабилизация на финансовия сектор в България и за решаване на проблема "КТБ" предложиха "Зелените". Дългосрочните мерки са обобщени в седем отделни предложения, а краткосрочните, които предлагат решение на казуса "КТБ", са общо девет. Основните искания касаят незабавна оставка на ръководството на БНБ и незабавно изплащане на гарантирането от закона депозити в КТБ - от до 100 хил. евро.
По отношение на ситуацията с КТБ считаме, че абсолютен приоритет за БНБ следва да бъде хората с гарантирани депозити да получат парите си максимално бързо, казват "Зелените". Неприемането на евродирективата, че изплащането на гарантираните депозити започва максимум 20 дни след като банката спре да обслужва клиенти, както и слабото законодателство в тази посока не са оправдание за централната банка да бездейства. Всичко, което се случва, разклаща доверието не само в нашата, но и в европейската система за гарантиране на влоговете и ще има дългосрочни последици върху отношението на хората към финансовата стабилност в държавата. Считаме, че сегашното законодателство дава достатъчни права на БНБ и на квесторите да отпушат тегленето на гарантираните от закона депозити, заявяват "Зелените". И дават своите девет мерки за решаване на ситуацията:
1. Предложение към основните акционери и други заинтересовани частни лица да увеличат капитала на банката със сума, достатъчна за отварянето й и за посрещането на всички искания за изтегляне на депозити от клиентите. Продължаване на квестурата, докато всеки човек с гарантиран депозит не получи заявените от него за теглене суми. Едва след това управителният орган на банката да поеме функциите си и да има право да се разплаща и с други клиенти и кредитори.
2. В случай, че това не е възможно да се изпълни, лицензът на банката да бъде отнет, което ще даде законова възможност да се активира Фонда за гарантиране на влоговете в банките и гражданите да започнат да получават гарантираните си пари.
3. Пълна прозрачност на действията на квесторите на банката. Да се публикува информация дали се правят опити и дали се осъществява прихващане на кредити и депозити.
4. Да се дава информация дали се осъществява търговия с големи депозити, което дава възможности за спекулативни сделки с цел източване на държавните компании с пари в КТБ и съответно на облагодетелстване на техните директори.
5. Квесторите да дават информация всяка седмица за финансовото състояние на банката.
6. Да се отказват всякакви възможности за предоговаряне на кредитите, особено на тези, отпуснати на компании-пощенски кутии. Сериозно сме обезпокоени от информацията, че БНБ е дала инструкции на квесторите да продават кредити срещу минимална част от размера им. Това създава предпоставки за корупционни сделки за милиарди левове, смятат "Зелените".
7. Преследване на тези компании-пощенски кутии до обявяването им в несъстоятелност.
8. Проверка на кредитните досиета на кредитополучателите и търсене на наказателна отговорност от управителите на банката, ако се докаже, че са били отпускани кредити при очевидна невъзможност да бъдат обслужвани.
9. Никаква намеса от държавата за удовлетворяване на големите депозанти в КТБ. Това може да се случи едва, след като приключи процесът по ликвидация на банката и при условие, че има останали парични средства.
За да не се повтаря случаят "КТБ обаче, е необходимо да се вземат и дългосрочни мерки. Какви да са те - "Зелените" представят общо седем предложения:
1. Незабавна оставка на цялото ръководство на БНБ, което е отговорно не толкова за затварянето на КТБ (фалити могат да се случат навсякъде),колкото за напълно занемарения контрол на надзора върху банковата система. Доверието в сегашния управителен съвет на БНБ е сринато напълно и няма как системата да бъде стабилизирана, ако статуквото се запази.
2. Избор на външни за системата надзорници, които да се ползват с одобрението на Европейската централна банка. Те могат да бъдат и граждани на други страни от ЕС.
3. Незабавно кандидатстване за влизане в системата на Единния банков надзор в ЕС. Приемането ни автоматично ще означава, че най-големите по активи български банки ще се регулират от Европейската централна банка, а БНБ ще е длъжна да използва същата методика при контрола върху останалите банки.
4. Прекратяване на широко разпространената практика за кредитиране на компании-пощенски кутии, защото това е предпоставка за корупция и финансиране по заобиколен начин на медии, които пък упражняват контрол върху държавната власт и подкопават върховенството на закона.
5. Офшорните кредитополучатели да са длъжни да доказват не само краен собственик, но и да декларират всички лица, които чрез консултантски или други договори могат да влияят върху вземането на бизнес решения в компанията. Пропускът да се разкрива информация да е наказуем, включително и със затвор.
6. Конкретни мерки срещу източването на търговски банки от една група от свързани лица. Разширяване на понятието за свързаност, така че да няма шанс да се заобиколи закона, каквато е сегашната практика. Според нормативната уредба една банка няма право да кредитира група от свързани лица за повече от 25% от собствения капитал на банката. Да се носи наказателна отговорност за допускането на всякакви форми на финансиране на свързани с мениджмънта или акционерите на банката лица в по-големи от законовите размери.
7. Прекратяване на милиционерската практика на БНБ да заплашва с глоби всеки, който публикува информация за лоши практики на търговски банки, въпреки че законът ясно казва в какви случаи това се налага.
