Как може да се дава безрезервна подкрепа на държава като Сърбия, която грубо погазва правата на българите зад граница. Това е най-голямото безумие, да не кажа най-голямото предателство, извършено срещу българското малцинство в Западните покрайнини.
Това заяви за БГНЕС Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на нашите сънародници в западната ни съседка, която се стреми да стане член на Европейския съюз. Българските управници през последните години многократно са изразявали своята подкрепа за Белград по пътя му към обединена Европа.
"Каква безусловна подкрепа? На сърбите трябва да им се каже: ще ви подкрепим, но дайте право на образование и право на българските свещеници свободно да преминават границата и да служат в Западните покрайнини; дайте възможност хората свободно да контактуват с държавата-майка, а не да им правите постоянно проблеми; дайте възможност да се внасят учебници и учениците, които искат да изучават майчиния си български език, да могат да го учат нормално, а не да се казва, че няма учебници, няма това, няма онова и се закриват паралелки", добави г-жа Тодорова.
Тя очерта основните проблеми, с които се сблъскват нашите сънародници на запад от Калотина. Първият и най-важен е да се гарантира тяхното право да се образоват на роден език – право, което им се полага по Конституцията на Република Сърбия.
"Без решаването на проблема с обучението на майчин език ние няма да решим нито един проблем на българите в Западните покрайнини", категорична е Зденка Тодорова. "Ние преди всичко държим на правото да използваме българския език, включително и за административни нужди", подчертава тя и припомня, че българите са признати за национално малцинство с право на език и образование на него още след създаването на комунистическа Югославия след 1944 г.
Сред другите наболели проблем, Тодорова посочи "правото на свободни контакти с държавата-майка, да не се правят проблеми при преминаването на границата с българска лична карта, както и правото на свещеници и вероизповедание на майчин език". Без тяхното решение нито един аспект от живота на нашите сънародници в Западните покрайнини не може да се подобри.
Зденка Тодорова със съжаление отбелязва, че българските културно-исторически паметници се рушат. "Ако тръгнем да го възстановяваме, трябва да го направим по стари снимки", отбелязва тя и дава за пример паметникът на българските военни гробища, който е взривен през 1946 г.
"Икономическият недоимък и съсипаният район е част от проблема, но аз говоря за националния проблем - липсата на самочувствие и липсата на международно лобиране за нашия проблем", заяви събеседничката.
"Виждаме, че в момента държавата-майка нищо не прави за решаването на нашите проблеми, изчаквайки Сърбия от само себе си да стане член на Европейския съюз. А тя горката не знае на коя страна е - дали към ЕС или към Русия. Ние оставаме в едно безтегловно състояние. Висящо нито на небето, нито на земята", добави тя и припомни, че при всяко преброяване на населението в Сърбия българите се стопяват с няколко хиляди души.
Зденка Тодорова алармира, че натискът върху българите никога не е спирал. "Натискът спрямо нас беше жесток по времето на Слободан Милошевич, а сега е по-фин, но продължава", каза тя и добави, че продължава заличаването на българските културно-исторически паметници. Последният пример е от преди около два месеца с изцяло българския Суковски манастир, който се намира между градовете Цариброд и Пирот. "Преди два месеца бяха извадени всички български надгробни паметници с глаголически букви. Няма ги и българските оброчни кръстове, всичко се подменя и се мълчи по въпроса. Все едно в България няма историци, няма политици, през последните 10 години никога нямаше желаещи да съдействат за нещо", заяви Тодорова. Според нея Западните покрайнини не съществуват за България.
Въпросът със Суковския манастир е политически, защото в Сърбия църквата и държавата вървят ръка за ръка, а не като в България, където църквата е една унила институция по отношение на сънародниците си зад граница, продължава тя. "За разлика от сърбите, които много се интересуват за състоянието на своите паметници в чужбина, на правото на образование и език на сърбите извън Сърбия, в България срещаме постоянно една апатия и нежелание да се решава проблема", отбелязва с тъга Тодорова и прави веднага уговорката, че проблемите не трябва да се решават с натиск или сила, а според международните норми и стандарти. "Едно национално малцинство, признато на територията на друга страна, иска тези права да му се спазват, нищо повече", заяви тя.
Г-жа Тодорова е възмутена от мълчанието и изчакването на официална София, докато един ден Сърбия стане член на ЕС. Ако обаче стане. "Но дотогава от само себе си нито един проблем няма да бъде решен", категорична е тя.
Зденка Тодорова припомни, че през 30-те години на миналия век, когато нашите сънародници от Западните покрайнини са търсили убежище в България, се е говорило за черния праг, през който минават сръбско-българските отношения. "Та когато побелее този праг дано да има някаква светлина в тунела. За момента съм много скептична", завършва тя.
Г-жа Тодорова участва във вечер посветена на 95 години от подписването на Ньойския договор, която се проведе в столичното читалище "Славянска беседа". На 27 ноември 1919 г. в едноименно предградие на Париж се подписва най-тежкият договор в най-новата ни история. По него от територията на България са откъснати нови 11 278 кв. км., 600 хиляди българи остават извън границите ѝ. Репарациите, които трябва да изплати страната ни на съюзниците възлизат на 2,25 милиарда златни франка.
