"Нацията ни се задъхва и измъчва в цивилизационната рамка на Европейския съюз. Българите, които имат европейски ценности във времето сякаш намаляват, вместо да се увеличават. Масова емиграция, свръхвисока смъртност, липса на стремеж в новите поколения да са равни с другите европейци - блян на много българи в миналото, подмяна на възприятията за добро и зло от отровна руска пропаганда и какво ли не - ни доведоха до тук.
Болезненият преход към нов тип общество роди митове за “качествата” на комунизма и едва ли не за благините, които демокрацията ни е отнела. Възроди се и митът за добрия цар ТЖ, чието еднолично управление ни “отнемаше” мъката да мислим и да правим избори. И сега подобни “водачи” пак ни обещават възраждане на светлото …минало.
Демокрацията се спъна именно заради липсата на достатъчно демократи - осъзнати изградени личности, които да правят свободни избори и да носят отговорност не само за себе си и близките, но и за своята общност и държава. А само критична маса от демократи може да породи солидарност за общи каузи, която - като обединява големи групи хора - да държи отговорни политиците.
Не, комунизмът заложи на най-примитивните инстинкти за самосъхранение, които българите развиха през дългите векове на подчинение. Затова и не извоюваха, а им подариха свободата, но съветският манталитет на малкия човек остана. Нямаше ги сега тези възрожденци, които поеха някога кръста на Освобождението и промениха робския ни манталитет през 19 век", пише анализаторът Евгений Кънев в социалните мрежи. И допълва:
"И така парадоксално, членството в ЕС и НАТО вместо да отвори перспективи на малкия човек да стане голям - то стартира процес на ресъветизация у нас, която приключи с избор пак на сигурността пред свободата, на бащицата пред демократичното управление с отговорен лидер.
И така - с бащицата - стигнахме до днешната криза.
Както ни разкри войната в Украйна - безотчетността и безотговорността на авторитарен лидер като ББ и Радев застраши сигурността на всички.
Всъщност, това е краткосрочната сила и дългосрочната слабост на всички авторитарни режими: че могат по-бързо от демокрациите да вземат спешни решения, които обаче в дългосрочен план се оказват погрешни.
Авторитарният лидер е непредвидим, защото той не базира своите решения на ценности, а на текущи интереси. И това е единственият начин той да съществува в политически системи, изградени на база ценности като НАТО и ЕС.
Такива са впрочем повечето наши политици като манталитет. Понеже европейските ценности са им дълбоко чужди, то от техните уста звучат като клишета, докато защитават личните си интереси. Борба за принципи, идеи и визии за България няма, има всекидневно шикалкаване за оцеляване, представяно като политически талант и опит.
Затова тези евразийски по манталитет политици изпадат в когнитивен дизонанс в европейския свят на отговорност пред закона. Защото тяхната мисия не е да решават обществени проблеми чрез закона, а да оцеляват за собствена изгода чрез снишаване пред зависимостите си - докато получат своето.
И затова накрая обикновено свършват с личен позор за тях и национален срам за нас. Както ни показа Politico."
