Казват, че една картина може да замести хиляди думи. Един телевизионен репортаж, следователно, дори и без думи би могъл да бъде още по-красноречив. По една телевизия бившият премиер на републиката обяснява обстоятелствата около исканата оставка на главния прокурор Гешев. Иззад рамото му наднича едно приятничко и безизразно лице. То никак не е случайно - принадлежи на уважавана госпожа с европейски възгледи и европейско възпитание - Мария Габриел.
А всъщност тя, а не Борисов, би трябвало да обяснява защо е поискала оставката на Гешев. И поне формално тя би трябвало да обосновава и защитава решението си. Две-три думи да каже поне. Но не. Говори и обяснява Бойко Борисов. Мария Габриел само наднича иззад рамото му.
И всички възприемат това за съвсем естествено. И с времето то наистина е станало естествено. И става ясно, че какъвто и да бъде премиерът, предложен от Бойко Борисов, колкото и той да е красив, образован и възпитан, колкото и европейски да бъдат неговите възгледи, той ще си бъде премиер на Бойко Борисов. И ще управлява Бойко Борисов, а неговият човек само ще наднича иззад рамото му.
С недомлъвки и клюки, неприличащи на един магистрат
Още една подробност, която разкрива прикрити същности. Един човек дава пресконференция, която не е никаква пресконференция, а нещо средно между изказване, пърформанс и любителска театрална постановка. "Четвъртък какво се случи" - опитва се да си припомни лицето, макар много добре да знае какво се е случило. "А, сетих се" - обявява след това то, макар да е нямало какво да се досеща.
Лицето, разбира се (напоследък доста хора станаха "лица"), е главният прокурор Гешев, който произнася такива едни отрепетирани слова, които съвсем започват да си схождат с клюкарските изявление на Слави Трифонов и хората му от ИТН. Кой на кого се бил обадил, кой на кого определил среща, какво казал на тази среща и какво му били отвърнали. С тази разлика, че Гешев не представя доказателства и не назовава имена, като изключим махленското "една жена каза".
"Ето мнението на един политик, който познавах и считам за приятел. Политик -жена. Тя казва: "Разбери ме, бях до нея (до Мария Габриел), от нея го чух за пръв път", разказва Гешев, но не казва, коя е жената, която му била казала. Нататък още от същото: "В петък се чух с лицето (не казва кое лице),...звъннах на един член на ВВС (но не казва кой член), членът пък му намекнал "имаш семейство, това, онова" (ама не казва какво това и какво онова), ...после "звъннах на човек от Софийската Градска прокуратура (и пак не казва кой човек), после отново : "Аз му казах, а той ми каза, че ще каже и после каза, а накрая получих послание (заплаха към семейството му), ама няма да кажа от кой. И накрая: "Здравей Иване, Сарафов казал на еди кой си, еди кой си казал на еди кой си, че трябва да прекратя делото за Барселона гейт".
И по време на цялата пресконференция-пърформанс все такива едни недомлъвки, намеци и клюки, недостойни за когото и да било магистрат, които накрая приключват с юнашкото "Аз съм мъж и българин", и на които сякаш никой не се учудва особено - може би защото всички вече знаят какво се крие зад тях.
Какво стои зад всичко това?
Имаше доскоро орташки сговор между Борисов и Гешев, при който Гешев не подвига обвинения срещу Борисов, а Борисов чрез хората си във ВСС пази Гешев от хората, които му искат оставка. Сговор, при който единият (Борисов) държи другия с политическото си влияние, а другият (Гешев) държи първия чрез прокурорската си власт. Този сговорът пропадна, когато - увлечен в хитрости и тарикатлъци, определяни от мнозина като гениални, почти политически умения - Борисов, чрез Мария Габриел, пожела оставката на Гешев, за да получи подкрепата на ПП и ДБ за съставяне на правителство. Хитрост, която на пръв поглед изглеждаше печеливша при всички случаи, защото при подкрепа от страна на ПП и ДБ, Борисов щеше да получи и политическо опрощение за управлението си, а пък при отказ, щеше да обвини съперниците си за това, че страната отива отново на избори.
Само че се получи като при хитрата сврака - Борисов накрая надлъга и себе си. И вместо до положение win-win - печалба и в двата случая, се стигна до положение "загуба и в двата случая". С увеличаване на вероятността ПП и ДБ да съставят правителство, или пък да се стигне до нови избори, но вече не по вина на тези партии.
Ако не искаме още от същото
Като новите избори няма да бъдат кой знае каква беда. Защото ако прокурорските и властовите сблъсъци са всъщност разчистване на сметки между мафиоти, то изборите ще бъдат възможност на честните хора да си разчистят сметките с мафията и мафиотите.
А това е вече явен, макар и частичен успех на всички, които от години негодуваха срещу мафиотското управление на държавата. А дали обновлението ще продължи, зависи от това, доколко и колко хора са разбрали, че съдебната реформа не е прищявка на разглезени жълтопаветници, а необходимост без която напредъкът на държавата ни е невъзможен. И от това дали негласуващите ще разберат, че ако не искат да ги управлява мафията трябва да гласуват.
Автор: Иво Беров, Дойче веле
