Служебният министър на правосъдието Крум Зарков обяви, че днес Министерският съвет е одобрил много законопроекти, сред които особено важни са промените в Закона за правната помощ и тези срещу наказателната процедура спрямо България от страна на ЕК относно борбата с расизма и ксенофобията.
Той заяви, че ако промените не бъдат приети от парламента своевременно, страната ни рискува да бъде санкционирана по наказателните процедури на Европейската комисия и да загуби възможност да получи средства от Плана за възстановяване.
"Днес МС одобри много законопроекти – един от тях е особено важен. Той е част от мерките по Плана за възстановяване и е ясен пример, че ПВУ не дава само достъп до сериозни средства, но е и силна мотивация за реформи. Става въпрос за Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. Той е особено значим, тъй като постановява, че никой не може да бъде лишен от правосъдие, ако е беден или ако е жертва на насилник/трафикант на хора. Законът е важен за интересите на правосъдието – в много от процесите защитата е задължителна и без нея не може да има производство", каза Зарков на брифинг.
Развитието на икономическите, обществените отношения и институции прави така, че е необходимо прилагането на правната помощ да се разшири в 2 посоки – по предметния ѝ обхват, т.е. за какво може да се ползва правната помощ, и да се увеличи кръгът лица, които могат да я ползват. Досега правна помощ можеше да се ползва само пред съда. Министерски съвет одобри правна помощ да се ползва в по-общ план, включително пред администрацията.
"Тя трябва да помогне на социално слабите и уязвими или на жертвите, да им съдейства за получаване на документи, за оспорване на решения на администрацията, за представителство пред Комисията за защита от дискриминацията, Комисията за защита на потребителите, Държавната агенция за бежанците или други институции. Да помага за алтернативите за решаване на спорове – арбитража и медиацията", допълни министърът на правосъдието.
МС прие към кръга лица да се добавят лицата с увреждания – ментални или физически, лицата под запрещение и тези, търсещи или получили международна закрила или временна закрила. Към тях се добавят навършили 21 г. - по задължение за издръжка, възникнало преди навършването на тази възраст.
Мотивите на Зарков са, че така се преодоляват проблеми от практиката, намаляват се и рисковете от злоупотреби.
Друг важен законопроект е свързан с наказателна процедура, започната срещу нас от ЕК по много тежък въпрос. От 2008 г. не сме привели нашето национално законодателство в съответствие с рамковото решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия.
"В нашето законодателство се предвиждат по-тежки наказания за престъпленията убийство и телесни повреди, когато са извършени по расистки или ксенофобски подбуди. Предлагаме същият подход да бъде приложен и за отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене, обида, оскверняване на религиозен храм или подбуждане към извършване на престъпление и палежи, когато те са провокирани от расизъм или ксенофобия", каза Крум Зарков.
"Предлагаме наказателна отговорност да се носи за публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, извършени по време на и във връзка с национал-социалистическия режим. Тези законови промени ще бъдат внесени в деловодството на Народното събрание след сегашното заседание на Министерски съвет", обяви той.
