Президентът Румен Радев не приема предложението на Министерския съвет да ръководи българската делегация и да участва в срещата на държавните и правителствените ръководители във Вашингтон, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Още: Украйна и ЕС подписаха пакт за сигурност. Зеленски: Нужен е мирен план в идните месеци
Става въпрос за срещата на върха на НАТО, която ще се проведе на 9-11 юли в столицата на Съединените щати. По-рано днес стана ясно, че служебното правителство е предложило Радев да ръководи делегацията, а не премиерът Димитър Главчев.
Министерският съвет освен това одобри рамковите позиции на България за срещата на върха на НАТО.
Защо Радев отказва?
От прессъобщението на Президентството става ясно, че Радев не е съгласен с части от рамковите позиции, които са свързани с помощта от страната ни за Украйна. Това е и причината той да откаже изобщо да отиде във Вашингтон.
Още: Радев: "В Украйна ловят хора на улицата и насила ги карат на фронта". А как е в Русия?
"Държавният глава и върховен главнокомандващ винаги е настоявал и работил за модернизацията на Въоръжените сили, за повишаване на националния отбранителен капацитет, за засилване на приноса на България в укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на източния фланг на НАТО. От първия ден на войната в Украйна държавният глава остро осъжда руската агресия. На националните и международни форуми президентът Радев винаги е поддържал всички елементи на колективния подход за гарантиране на сигурността, за повишаване на отбранителните способности, прилагането на регионалните планове на Алианса и увеличаване на средствата за отбрана", съобщиха от пресцентъра на "Дондуков" 2.
Снимка: БГНЕС
Още: Радев с повече въпроси, отколкото отговори за редовен кабинет и за НАТО
Но добавиха: "В същото време държавният глава не приема някои положения от приетите от Министерския съвет рамкови позиции, отнасящи се до ангажименти, които страната ни поема относно войната в Украйна. Във връзка с това президентът Румен Радев не приема предложението на Министерския съвет да ръководи българската делегация и да участва в срещата на държавните и правителствените ръководители във Вашингтон".
Позицията на Румен Радев за Украйна
По-рано се съобщаваше, че кабинетът предлага на държавния глава да ръководи българската делегация и съобразно хода на дискусията - да изложи приетите от кабинета рамкови позиции. "Президентът ще може да одобрява и утвърждава документите, представени на вниманието на държавните и правителствените ръководители, включително заключителното комюнике от срещата", гласеше изявлението на служебния кабинет.
Още: Рюте: Ръководенето на НАТО е отговорност, която не приемам с лека ръка
Това означаваше, че Радев, който има различна от мнозинството натовски съюзници позиция по отношение на войната в Украйна, трябваше да обяви позициите на кабинета ни по темата. Според Конституцията правителството определя външната политика на страната.
Не е ясно какви точно са рамковите позиции, които кабинетът е одобрил. Ясно е обаче, че служебният премиер Димитър Главчев е поддръжник на оръжейната и друга подкрепа от България за Украйна, докато Румен Радев често повтаря опорките на диктатора Владимир Путин: По конспект: Румен Радев отново рецитира опорките на Путин за Украйна.
Президентът настоява за мирно решение на войната, но без да осъжда реториката на Путин, който иска за себе си 4 области в Източна и Южна Украйна, анексирани незаконно, за да седне изобщо на масата за мирни преговори. Румен Радев е и яростен поддръжник на позицията "не на оръжията" за Киев.
Кой още отива във Вашингтон?
С правителственото решение бе утвърден и състав на делегацията ни във Вашингтон. Освен премиерът Димитър Главчев, в нея са включени министърът на отбраната, началникът на отбраната, постоянният представител на България в НАТО, заместник-министърът на външните работи Невяна Митева, началниците на кабинетите на президента и на премиера, трима от секретарите на президента, директори на дирекции в Министерски съвет и други служители от двете институции.
Още: Радев: Модернизацията на въоръжените сили трябва да отчита новите реалности в сферата на отбраната
