Основен външнополитически приоритет на България по време на председателството й на Европейския съвет ще бъде въпросът за Западните Балкани. Това заяви българският външен министър Екатерина Захариева по време на заседание на парламентарната комисия по външни работи.
„За България като директен съсед е изключително важно да имаме стабилни, демократични, икономически проспериращи съседи и една от амбициите на България е провеждането на среща и даването на ясен план съобразно заслугите на всяка една от държавите“ от Западните Балкани, каза Захариева.
Министърът посочи също, че в рамките на триото Естония-България-Австрия за предстоящо председателство на Европейския съвет държавите са се обединили около пет основни въпроса в рамките на тяхната 18-месечна програма, обединяваща трите шестмесечни периоди, отредени за всяка една от страните. Това са въпросите за икономическото развитие и работните места, защита на правата на европейските граждани, изграждане на енергиен съюз и политики за климата, сигурност и правосъдие, миграция и ролята на Европа като фактор на международната сцена, в който влиза и въпросът за Западните Балкани.
По време на заседанието министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова заяви, че по време на своето председателство страната ни ще се опита да постигне баланс, консенсус и разбирателство в ЕС.
„Важно е какъв принос ще дадем в търсене на баланс, в търсене на консенсус, в търсене на разбирателство. България не може да поставя значими за себе си теми в рамките на председателството, защото ние сме призовани и призвани да бъдем арбитри и да търсим консенсуса за взимането на важните общоевропейски решения, а не да търсим личния дивидент“, каза тя. Павлова също така предупреди, че не трябва да има свръхочаквания в обществото, че използвайки европейския дневен ред България може да наложи нещо в своя полза.
Павлова също така припомни, че страната ни поема председателството в един турбулентен период преди края на мандата на Европейския парламент. По думите й съществуват няколко чувствителни въпроса пред европейските институции, чийто дебат ще съвпадне с българското председателство, и това са въпроса за Брекзит, за многогодишната финансова рамка, заключенията за разширяването и въпроса за енергетиката, енергийния съюз, енергийната ефективност, промените в климата.
По отношение на конкретната национална програма на България министърът посочи, че тя тепърва трябва да бъде изготвена. Нейният първоначален вариант трябва да бъде завършен до другата седмица, а на 12 юли Министерски съвет трябва да го обсъди и приеме.
Окончателно програмата трябва да бъде готова през декември.
Павлова посочи също, че се работи и по календара на българското председателство, който включва три измерения. Това включва т. нар. базирано в Брюксел председателство, което по думите й означава, че всички основни заседания на ЕС ще се провеждат в Брюксел, Люксембург и Страсбург. В него се предвижда провеждането на 800 заседания на всички органи, които заседават в рамките на европейските институции.
Друго измерение е това на национално ниво, като се предвижда в България да се проведат около 30 срещи на високо равнище, включително и една среща на най-високо ниво с приоритет Западни Балкани.
