На Българския план за възстановяване от коронакризата му липсва по-ясен анагажимент за декарбонизация на икономиката, по-точно за бъдещето на въглищните региони. Това е първата най-специфичната забележка на Европейската комисия.
Припомняме, че през тази седмица излезе информация, че Брюксел е отправил 43 забележки по плана ни.
Правосъдие и борба с корупцията
Снимка: БГНЕС
Мерките за подобряване на бизнес средата, включително чрез повишаване на отчетността на главния прокурор и засилване на борбата с корупцията, са добре дошли. Трябват допълнителни стъпки за оформянена на законовата рамка на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. По отношение на мерките за борба с корупцията, за да се осигури стабилен напредък във времето, трябва да се добавят ранни междинни етапи за изпълнение на тези мерки.
Конкретно за главния прокурор от ЕК посочват, че намерението за ограничаване на правомощията му е твърде общо, за да е основа на самия план. Припомняме, че в плана ни пише следното: "Промени в ЗСВ (Закона за съдебната власт) относно обхвата на правомощията на главния прокурор и привеждането им в съответствие с Конституцията на Република България". От ЕК обаче казват, че е от съществено значение е ясно да се очертаят поне кои категории прокурорски решения биха попадали в обхвата на тази разпоредба. Трябва също да има препратка към привеждането му в съответствие с решенията на Съвета на Европа, както беше предложено по-рано.
Специална забележка има и за планираната от страната ни трансформация на информационната и комуникационната инфраструктура, съществуваща в прокуратурата. „Моля, потвърдете, че инвестицията ще увеличи дигитализацията на процесите в рамките на прокуратурата чрез засилен обмен на вътрешни данни в електронен вид; защитен отдалечен достъп и електронна идентификация; автоматичен обмен на електронни данни с други правоприлагащи органи в България; интеграция на вътрешната инфраструктура с Единния портал за електронно правосъдие и повишено ниво на киберсигурност и защита на данните. Моля, обяснете как ще бъдат покрити таксите за поддръжка на системата след края на периода на еврофинансиране”, гласи забележката.
Енергетика
Снимка: БГНЕС
За декарбонизацията се уточнява, че ни липсва ангажираност за резултатите от прехода към зелена енергия и конкретни стъпки за извеждане от експлоатация на мощностите за въглища. Брюксел изрично казва - планът трябва да включва влизането в сила на амбициозен "закон за декарбонизация" и ясен, безусловен ангажимент за извеждане от експлоатация на някои от най-замърсяващите лигнитни централи. Конкретно ЕК посочва, че сме поели ангажимент да затворим въглищните централи до 2038 година, докато съседните на България страни-членки са си поставили много по-кратки срокове. Българският енергиен холдинг (БЕХ) трябва да бъде реформиран така, че кръстосаното субсидиране в рамките холдинга да не забавя или възпрепятства целта за декарбонизация и по-конкретно, че специализираното еврофинансиране се използва само за мерките, посочени в плана.
Освен това, за енергетиката ЕК отбелязва, че има удължаване на срокове спрямо първоначално заявеното от България – да бъде уточнено какво е енергийна бедност в закон чак в третото тримесечие на 2023 година, а не в четвъртото на 2022 година; да бъде създаден фонд за декарбонизация през третото тримесечие на 2024 година, а не първото на 2023 година (ЕК изрично казва, че може да се окаже, че тук има непозволена държавна помощ, защото България не представя детайлен план как ще бъде създаден фонда); механизъм за финансиране развитието на енергийната ефективност през приходите от сметки за ток – през третото тримесечие на 2023 година, а не през четвъртото на 2022 година.
ЕК изрично отбелязва и, че за някои от мерките българските власти не са представили необходимата информация, за да се направи точна оценка колко всъщност ще струват. Конкретно е посочена схемата за високоефективно комбинирано производство на газ (централи, които произвеждат хем топлинна енергия, хем ток), за която българските власти са писали, че могат да предоставят информация колко ще струва при изрично запитване до Министерския съвет. Моля, представете допълнителни доказателства, подкрепящи оценката за прогнозираната цена, настоява ЕК. Друга забележка – няма достатъчно достоверна информация, с която да се докаже колко ще струват мерките за подобряване на енергийната ефективност на държавни, общински и бизнес сгради.
И други
Необходима е повече амбиция и яснота по отношение на резултатите, свързани с устойчивия транспорт във всичките му измерения, особено по отношение на декарбонизацията на автомобилния транспорт. За здравната сфера ЕК смята, че планът не обхваща изцяло всички елементи. Това се отнася до достъпа до здравни услуги и по-специално до намаляването на директните плащания от пациентите.
В редица случаи мерките изглеждат адекватни, но изискват по-добро уточняване на свързаните основни етапи и цели или в някои случаи предвиждане на етапа/целта.
