Обширен анализ посвещава Washington Рost на българското правителство и задава въпроса как то е оцеляло след месеци нестихващи ппротести.
Автори на анализа са Нина С. Бързачка, преподавател по преподава европейска политика в колежа на Светия кръст в Уорчестър, Масачузетс, и Стефка П. Йорданова, политолог със седалище в Северна Каролина. Те правят ретроспекция на продължаващите антиправителствени протести и проследяват причините, поради които кабинетът на Бойко Борисов оцелява.
Двете главни причини, които анализът откроява, са че правителството чака протестите да отслабнат до предстоящите през март избори и че според социолозите бъдещият парламент не изглежда като ясна алтернатива на съществуващото управление.
"Общественото доверие в политическите партии и парламента е ниско и протестиращите нямат единна избирателна стратегия", се посочва в текста.
Обрисувани са отделните групи, съставляващи протестиращата общност: групи за опазване на околната среда, родители на деца с увреждания , БОЕЦ и Отровното трио. "Последният е група от трима мъже на средна възраст, които се стремят да бъдат провокативни чрез целенасочени действия, като например носене на ковчези по време на протести, подигравки с премиера по време на политически токшоута и организиране на седящи места на основните места за движение в София", пишат авторите. Според тях един от политически най-разпознаваемите лидери на протестите е Христо Иванов, като акцията му в Росенец също е спомената.
Читателите на изданието научават и какви са целите на продължителните протести в България: оставки на Борисов, правителството и главния прокурор Иван Гешев, реформа на съдебната система, предсрочни парламентарни избори, електронно гласуване, по-високо заплащане на медицинския персонал и полицията и по-добри грижи за децата със специални потребности.
В текста се посочва още, че пряко избраният президент Румен Радев подкрепя протеста, който пък БСП се е опитала неуспешно да оглави. Борисов от своя страна избягва да се обръща директно към демонстрантите и се опитва да насочи общественото внимание към други въпроси, като например опита на Северна Македония да се присъедини към ЕС и пандемията, пише още в анализа.
"Това е положението в България днес. Избирателите не одобряват кабинета на Борисов, но не е ясно кой ще управлява след предсрочни избори. Анкета от ноември показва, че няма да има ясен победител, ако изборите се проведат сега: ГЕРБ вероятно щеше да получи 15,9 процента от гласовете, БСП 15 процента и партията на Трифонов около 6 процента. Нито една друга партия не гласува над 6 процента, въпреки че е възможно до седем партии да влязат в новия парламент, в сравнение с петте в настоящия законодателен орган. Освен това повечето от анкетираните заявиха, че предпочитат да изчакат редовно насрочените избори през март", посочват авторите. И прогнозират, че "антиправителствените протести вероятно ще продължат, въпреки експлозията на броя на инфекциите и смъртните случаи covid-19, тежката здравна грижа и болничната криза, рекордното ниво на замърсяване на въздуха и ново блокиране на пандемия".
Според изданието протестиращите в България разполагат с по-малко от 4 месеца, за да разработят последователна избирателна стратегия, ако искат да предложат на избирателите жизнеспособна алтернатива на Борисов и неговите съюзници.
