"Представете си как бихте реагирали, ако днес някой съд осъди на смърт за престъпленията им срещу България Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Делян Пеевски, Лютви Местан, Иван Костов, Сергей Станишев и още няколко хиляди знайни и незнайни министър-председатели, министри, депутати, кметове, общински съветници и обикновени престъпници. Ако следваме историческия пример от Народния съд през 1945 г., би трябвало след 50 години всички те да бъдат обявени за цвета на българската нация." Така започва отворено писмо на движение "Възраждане". Ето и пълния му текст:
"Години наред, на датата 1 февруари се отбелязва паметта на жертвите на комунистическия режим. Невинни жертви има, при това не малко - това е безусловен и неподлежащ на коментар факт. Също така, обаче, са налице и други два факта – че има осъдени престъпници с доказани престъпления и национални предатели, както и че преди 1944 г. има също толкова много невинни жертви на управляващия тогава режим. Това са също два, категорично установени факта, неподлежащи на коментар и трябва се спре отричането им.
В България, през 1918 г. с Войнишкото въстание започва една необявена гражданска война. В следващите години се редуват бял терор и червен терор - хиляди българи губят живота си само заради убежденията си. След 1944 г. се героизираха жертвите на царския режим, след 1989 г. дойде ред да се героизират жертвите на комунистическия режим. Правилно ли се постъпва?
Време е да разберем, че в една гражданска война няма победители - има само победени и това е целият наш народ. Докато има ден само на едните жертви, а другите се отричат напълно, войната, макар и вече само информационна, ще продължава да ни разделя. Нима убитите деца в Ястребино и насечените на парчета и изядени от полицейските кучета телца на децата в Белица не са също толкова невинни жертви, каквито са проф. Александър Станишев и Иван Бешков, например? Как решаваме, че имаме власт да определяме кой е жертва и кой не е?! Нужен ни е Ден на национално помирение, в който наследниците и на едните, и на другите, да застанат редом един до друг и да сведат глави в обща скръб. Дните на памет трябва да сплотяват, не да разединяват. Ето защо 1 февруари, като ден на жертвите на комунистическия режим, разединява нацията ни.
След Гражданската война в Испания (1936 – 1939), в която загиват почти един милион испанци, победилият диктатор Франко нарежда костите на загиналите в почти тригодишната битка за испанската столица да се пренесат край Мадрид в Долината на падналите, където е изграден огромен пантеон. Едни до други, без ред, са положени комунисти и фалангисти, фашисти и демократи, монархисти и републиканци. Самият Франко пожелава да бъде погребан там, редом до тези, които са стреляли срещу него. Най-отгоре пише следното: „Те паднаха за Отечеството“! И толкова.
Днес Испания е затворила напълно тази страница от миналото си, въпреки непрежалимите жертви и тежката рана в сърцето на испанската нация. Ние, на свой ред, още се борим с комунизма и макар нашите общи жертви да са десетки пъти по-малко от тези в Испания, продължаваме да ровим костите им и да ги делим.
Добре е да извадим поуките като зрели хора.
Ние, българите от Възраждане, сме направили своите изводи. За нас България е над всичко! Всеки, отдал живота си заради убежденията си и Отечеството, заслужава уважение и ние му го отдаваме - независимо в каква идеология е вярвал.
Мир в душите на загиналите за България!
Време ни е за Възраждане!"