Вариантите за пенсионна реформа, разработени от консултативния съвет към служебния социален министър Йордан Христосков, не се приемат еднозначно от синдикатите, бизнеса и икономистите. В разработването им участваха представили на синдикалните и работодателските организации, но в личното си качество на експерти. Позицията на техните организации обаче се различават значително и е ясно, че решенията няма да се постигнат без тежки спорове.
Синдикатите са категорично против да се увеличават годините за пенсия на която и да било категория работещи. Миньорите вече излязоха на митинг в Мадан срещу увеличаването на техните години за пенсия още преди обявяването на вариантите за реформата. "Проведохме заседание на управителния съвет и сме категорично против увеличаването на възрастта за работещите първа, втора и трета категория труд. Против сме при средна продължителност на живота 70 г. при мъжете, да се пенсионират на 65 г. Ако тези предложения бъдат внесени от новото правителство в парламента и няма чуваемост за нашите искания, ще има протести до дупка", коментира пред "Сега" председателят на федерацията на миньорите в КНСБ Валентин Вълчев.
От КТ "Подкрепа" също не прегръщат идеята за ръст на пенсионната възраст. Николай Николов от синдиката предлага възрастта за трета категория да остане 60 г. и 8 месеца за жените и 63 г. и 8 месеца за мъжете, а на 65 г. да се излиза в пенсия само при недостигащ стаж, както е сега. В последния случай се искат минимум 15 г. стаж. Според Николов трябва да се даде възможност за "отдушник на хората, защото не всички издържат до 65 г.", както и да се върне точковата система, при която хората с по-голям стаж от изискуемия могат да се пенсионират преди навършване на годините. "Защо бе отменена точковата система? Ако един човек има 40 г. стаж, трябва да го караме да чака две години и тогава да го пенсионираме например. И се предлага поредната глупост - да му даваме дългосрочно обезщетение за безработица от 7.20 лв. на ден. Това е обидно за хора с по 40 г. стаж", коментира Николов, който е един от авторите на пенсионната реформа от 2000 г.
Икономисти, работодатели и синдикати са единодушни по един въпрос - увеличаването на осигурителната тежест. Както "Сега" писа, консултативният съвет е разработил вариант, според който догодина вноските за пенсия и за безработица ще се увеличат с по 1 процентен пункт, пише Сега.
"Това не е добра идея - все едно да имате скъсан джоб и да искате да го напълните с пари. Докато не се спрат злоупотребите в системата, НАП не започне да си събира приходите от вноските, не се повиши доверието на хората в осигурителната система и в бъдещите им пенсии, няма смисъл да се вдигат осигуровките", коментира пред "Сега" Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. От КНСБ и КТ "Подкрепа" също не са съгласни, защото така се наказват работещите и плащащите хора.
Синдикатите искат държавата като специфичен осигурител с 12% вноска да се издължи на ДОО. "По закон държавата трябва да внася 12%, но прави както със здравната вноска - внася толкова, колкото има", коментира Николов. Той предложи друга идея, която вероятно ще предизвика остри реакции - да се повдигне дебатът "дали да се наказва живият труд с по-високи осигуровки, или да се обложи с повече оборотът", тоест да се вдигне ДДС и да се запише изрично, че част от събраните приходи отиват в осигурителната система.
Според работодателите и икономистите вдигането на осигуровките ще увеличи сивия сектор и ще доведе до укриване на доходи. Българската стопанска камара е против ръст на осигурителната тежест. "Вдигането на осигуровките трябва да дойде евентуално, след като се убедим, че всички проблеми и злоупотреби са изчистени. След като са ограничени злоупотребите с инвалидните пенсии, с които от НОИ се плащат неправомерно около 300 млн. лв. Защо да се вдигат осигуровките, след като без контрол средствата изтичат през тези пробойни", коментира Григор Димитров от БСК, но с изричната уговорка, че коментира като експерт, участвал в съвета, а не като представител на организацията си. Димитров се обяви и за изчистване на осигурителната система от социалните плащания, които не са свързани с осигурителния принос на хората.
