Близо 1/3 или точно 28% от електората съзнателно не съобщават реалните си намерения на социологическите агенции при въпроса за кого ще гласуват на изборите.
Това показва проучване на Института по философия и социология към БАН, съобщи днес пред БНР - Радио Стара Загора зам.-директорът му проф. Емилия Ченгелова.
Подобни хора се срещали във всички възрасти, образованието им е предимно ниско. Интересното е, че сред тях е висок делът на жените. Те обяснявали, че се притесняват с информацията да не навредят на някого, или пък считали, че не е редно въобще да бъдат питани за кого ще гласуват.
Данните се вписват в т.нар. спирала на мълчанието - феномен, отдавна известен на науката и характерен не само за България. Той онагледява липсата на желание в хората да съобщават за политическите си настроения. Това означава, че голяма част от тях ще решат за кого да гласуват в последния момент. В български вариант цифрите са мащабни - не са ясни намеренията на около 1 млн. души (около една трета от гласоподавателите), което, според Ченгелова, прави изборите непредсказуеми.
Въпреки несигурността на някои социологически проучвания, оповестените резултати имат огромно влияние върху хората. Това важи особено за данните, съобщавани в последната седмица от кампанията. Изследването на БАН е установило, че 30% от хората биха се пренасочили към друга партия, ако социолозите им съобщят, че тяхната не може да мине бариерата за влизане в НС. Като цяло 54% от потенциалните избиратели се повлияват пряко от внушенията на агенциите.
Екипът на БАН си е направил и експеримент - извършил е национално представително изследване по домовете с политически въпроси, а след това е пуснал същата анкета онлайн за попълване по желание. Вторият метод дал огромно изкривяване. Затова Ченгелова призова агенциите да спазват стандартите в социологическите проучвания.
