Българските гласоподаватели все по-активно търсят алтернатива на политическото статукво и този стремеж засилва упадъка на традиционните партии. Такъв извод може да се направи след първия тур на местните избори, анализира в. Сега.
Доказателство в тази посока е отчетливата ерозия на влиянието на ГЕРБ, която обаче не води автоматично до ръст на подкрепата за опозиционните БСП или "Демократична България". Вместо това растящ дял от избирателите се насочват към кандидати, които се рекламират със своята необвързаност с водещите политически сили, или предпочитат да гласуват с "Не подкрепям никого". Мнозина изобщо се отказват да гласуват, за което говори слабата избирателна активност в страната (42.85% към 17.30 ч.) въпреки високия залог на местния вот.
Отслабването на ГЕРБ се вижда в резултатите на партията в най-големите населени места. Преди 4 години управляващите спечелиха на първи тур 10 областни града – София, Варна, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово, Русе, Смолян, Стара Загора и Ямбол. Победилите кандидати бяха чисто партийни, което даваше повод на лидера Бойко Борисов да се хвали, че не разчита на чужда помощ, за да печели изборните битки. На сегашния вот обаче ГЕРБ побеждава на първи тур в 7 областни центъра – Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Монтана, Стара Загора и Хасково. При това двама от новите кметове – Златко Живков в Монтана и Петър Паунов в Кюстендил, са подкрепени от местни коалиции, в които управляващата партия е само един от участниците.
По-същественото е, че дори и там, където повтаря успехите си, ГЕРБ събира далеч по-малко гласоподаватели, отколкото на предните избори. През 2015 г. Йорданка Фандъкова превзе София с изборен резултат от 60% и 238 500 гласа. А сега при обработени около половината секционни протоколи действащият кмет се „радва“ на 73 717 гласа (36.48%) – резултат, който едва ли ще се подобри значително и когато броенето окончателно приключи. На този фон прави впечатление неочаквано сериозният успех на независимия кандидат Борис Бонев – 21 973 гласа (10.88%).
Друг особено показателен пример е „златното момче“ на Борисов – кметът на Бургас Димитър Николов. Той ще повтори мандата си и несъмнено ГЕРБ ще рекламира това като огромен успех за партията. На предните избори обаче Николов събра 71 232 гласа, а сега – 48 005. "В градовете, в които ГЕРБ печели още на първи тур, все пак има относително по-ниска подкрепа от тази на местните избори през 2015 г.", потвърди и социологът Добромир Живков от „Маркет Линкс“, цитиран от bTV.
Направо потресаващо е развитието в Ямбол. Преди 4 години кандидатът на ГЕРБ Георги Славов отнесе конкуренцията още на първи тур с 54.84%. А сега управляващата партия дори няма да участва в балотажа. Причина за това стана съвършено неизвестният в страната Валентин Ревански, който се състезава от името на също така непознатата партия „Пряка демокрация“ и обра 40.18% от вота в града. Победата му на втория тур е почти предизвестена, тъй като подгласник на първия му беше социалистката Катя Георгиева с двойно по-нисък резултат – 21.54%.
Короната в „безапелационната победа“ на Борисов е случващото се във Варна. Досегашният кмет Иван Портних получи 76 258 гласа (62.67%) през 2015 г. Сега подкрепата му е спаднала до 46 664 гласа (49.31%) и ще бъде принуден да се бори на балотаж с Костадин Костадинов от „Възраждане“.
Същия дискомфорт изпитват и социалистите, макар че след края на изборния ден от централата на социалистите триумфално обявиха, че „БСП се завръща в местната власт“. Изборните резултати обаче не потвърждават подобна констатация. Също както през 2015 г., хората на Корнелия Нинова не успяха да спечелят нито едно кметско място в областен град на първия тур. Левицата може да се отчете само с балотажи в дузина от най-големите населени места на страната, ако включим и Мая Манолова, която подкрепи. "Това не е особено оптимистичен резултат от гледна точка на левицата. От втората по големина партия в България се очаква по-сериозен отпор по отношение на мажоритарните избори в големите градове", коментира политологът Даниел Смилов.
Безспорно най-доброто постижение на соцпартията е представянето на Пенчо Милков в Русе, който отива на втория тур с убедителна преднина пред Диана Иванова от ГЕРБ. Също добър шанс за кметското място има Денчо Бояджиев в Разград. Много оспорвана битка се очертава в Перник, където разликата между кандидатите на ГЕРБ и БСП е буквално в рамките на процент. Напрегнат ще бъде балотажът между хората на Борисов и Корнелия Нинова в Ловеч. "Предполагам, че ще имаме 6-има областни кметове", оптимистично прогнозира соцдепутатът Драгомир Стойнев.
Разколебаването на гласоподавателите, което отлага интригата за втория тур в много населени места, доведе и до шарени общински съвети, в които липсва ясно мнозинство. В нито един областен град ГЕРБ не получава комфортно мнозинство над 50% подкрепа за общинската листа. Във Враца например е един от най-високите резултати на кмет на ГЕРБ - 72.8% за Калин Каменов, но въпреки това гласовете за общинската листа на ГЕРБ са 40.74%. В Стара Загора, където кметът на ГЕРБ спечели мнозинство от 68.63% от гласовете, листата за общински съвет е с 38.69%. ГЕРБ не получава над 50% от гласовете за общински съвет и в Бургас - за разлика от победата на Николов, листата получава 43.21%.
В населени места, в които ще има тежки балотажи, общинските съвети са буквално раздробени. Показателна е картината в Благоевград, където ГЕРБ получават 12.25% от гласовете, местната коалиция ЕНП (ЕНП-СДС-БДО) - 11.39%, а БСП - 11.09%. Това са трите най-големи групи, а сумирано гласовете им не надхвърлят дори 40%. В Русе листата на ГЕРБ за общински съвет са подкрепили 26.65%, а БСП в коалиция с АБВ вземат 24.50% от гласовете. Дори с гласовете на ВМРО и "Демократична България" ГЕРБ не надхвърлят 50%. Трудно ще бъде и мнозинството в Шумен, където също се задава оспорван балотаж. Тук листата на ГЕРБ е с 27.95%, БСП е с 20.44% подкрепа, следвани от местната коалиция ДБГ с 11.42% и ДПС 10.53%. Подобна е картината и в Сливен, Разград и др.
