Чудовищни са вече размерите на войната, която втора година се води на границата ни с Турция. Казваме втора година, защото само до 2021 г., благодарение на мерките, взети от ВМРО като част от законодателната и изпълнителната власт в страната, проблемът с каналджийството и с потока „бедни майки с деца“ беше решен. Натискът от страна на тълпите млади мъже от Близкия изток беше овладян. Факт е обаче, че въпреки нашите непрестанни предупреждения към нестабилните парламенти, служебни кабинети и катастрофалното управление на ПП, ДБ, БСП и ИТН, се стигна до убийството на трима униформени и десетки още фатални инциденти с нелегални мигранти. Вчера станахме свидетели на още една нечовешка картина – камион натъпкан с мъже от Афганистан, в който 18 души умират от задушаване, а още десетки са в окаяно състояние в следствие на поредния опит за трафик на хора през държавата.
Нелепо, недопустимо и направо престъпно е държавата да допуска това да се случва. Националната ни сигурност буквално е „пробита“, а границата ни бива прегазвана ежечасно от минаващи през телата на служителите на реда, които се опитват да я опазят.
Нееднократно сме казвали, че отдавна е настъпил моментът България да позволи на униформените служители на реда да използват огнестрелно оръжие при изпълнение на служебния си дълг и буквално да стрелят „на месо“ при охраната на граничната бразда. Жива сила и техника от Българската армия трябва спешно да се включи при охраната. Това е война!
Даваме оръжия и защитна бойна техника за Украйна, а границата ни е оголена. Там няма техника, която да брани националния суверенитет. И това е следствие от двугодишното шизофренно поведение на политическите субекти, които бяха в 45-ото, 46-ото, 47-ото и 48-ото народни събрания. Това е и следствието от неглижирането на проблема от поредицата кабинети, управлявали страната през тези години.
Позорното бездействие на последните народни събрания коства животите на невинни български мъже, а вече и на 18 афганистанци. Дали са били виновни, осъзнато извършвайки закононарушение с нелегалното преминаване на границата, тук няма значение. Това са човешки животи. Това са хора, натикани безсърдечно един върху друг в товарен камион и зарязани някъде в гората на произвола на съдбата от каналджия с присъда за същата дейност от 2017 г.
Именно този случай и случаите в Бургас, село Голям Дервент и инцидентът на входа на София от преди месеци, както и десетките гонки в страната, които застрашават живота на полицаите и на цивилните граждани почти всеки ден последната година, са повод да поискаме и налагане на доживотни присъди за каналджиите. В чл. 38, ал. 2 от Наказателния кодекс е записано, че „доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко“.
Когато говорим за каналджийство, което е в рецидив и е отнело живот или доказано е застрашило живота и здравето на българските граждани и на самите мигранти, то тогава нека бъде прилагана цялата тежест на закона. Тук даже не говорим за трудни промени в законодателството, защото този състав го има разписан в НК. Тук говорим отново за онази дълго обсъждана тема за прилагането на закона.
За делата за незаконно преминаване на границата трябва да се прилага и бързо съдебно производство по чл. 356, ал. 1 от НПК.
Това позорно бездействие на държавата и удобно затваряне на очите на прокуратурата и съдебната власт излага на риск живота и здравето на стотици хиляди български граждани, подложени на безконтролните набези на нелегалните мигранти и арогантното и престъпно поведение на каналджиите.
Бяхме спрени от присъединяване към Шенгенското пространство именно с мотив, че има пробив по границите ни. При всяко посещение на европейски комисар в държавата ни или посещение на наш политик в Брюксел разпалено се говори за солидарността на Европа. А къде е сега тази солидарност на ЕС, когато по нашата граница, която е и външна за Европейския съюз се води война с нелегалната миграция?
Ние от ВМРО категорично заявяваме, че искаме отмяна на Дъблинското споразумение. Според този документ всеки нелегален имигрант трябва да бъде връщан в държавата, през която е влязъл в ЕС. Поредното удобно европейско лицемерие и пример за фасадна солидарност. Искаме ново споразумение, което да наложи работещи правила за солидарна защита на границите на ЕС.
Ето защо ние призоваваме прилагането на бързо съдебно производство по чл. 356, ал. 1 от НПК за делата за незаконно преминаване на границата, доживотни присъди за каналджиите и разпореждане за използване на оръжие при охрана на границата.
Призоваваме служебния кабинет на Гълъб Донев да предприеме действия по започването на спешни разговори с ЕК за незабавни мерки за отмяна на Дъблинското споразумение и създаването на нови, работещи правила за защита на външните граници на ЕС, каквато е границата ни с Турция.
Стига празни приказки и голи декларации. Нужна е твърда позиция. Става дума за защита на националната сигурност на България!
