Протестът на научната общност намира аргументи в това, че подходът за увеличение на разходите за наука не следва институционалната структура на научните звена. Това каза финансовият министър Владислав Горанов, който заедно с вицепремиера Томислав Дончев даде извънреден брифинг по повод протеста на учените на връх празника на будителите.
Ръстът на разходите за наука в бюджета за 2018 г. е значителен, но не е предрешено при кого ще попадне, каза Горанов и посочи, че около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за БАН от тези 120 млн. лв., които растат за наука.
За наука има повече пари, но за зло или за добро, те няма да се разпределят поравно и няма да са достъпни без усилия за всички учени, добави от своя страна Дончев, цитиран от БГНЕС.
Според него голяма част от финансирането минава през програми и през цели. „Тоест и отделен учен, и отделно научно звено, ще трябва да се бори, дори да се конкурира за подобно финансиране”.
Снимка: Протестът на учените
„Неразбирането между нашия подход и техните очаквания (на учените – бел. ред.) се свежда до нашето виждане, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в България на фона на европейските стандарти, на база на конкурс, на база на конкретни проекти с максимално отчитане за връзката между отделните научни изследвания и потребностите на държавата. Не само на икономиката, а на държавата като цяло”, посочи финансовият министър. Той обясни, че и през Фонд научни изследвания и през останалите фондове на бюджета, и държавните висши училища, и научните институти ще могат да кандидатстват за един значителен ресурс. „Да различни сме като подход, те (учените – бел. ред.) смятат, че този ресурс трябва предварително да бъде разпределен по отделните бюджети. Според нас по този начин ще се намали конкурентното начало между отделните научни звена, ще се накърни до някаква степен връзката между качеството на научния продукт и потребностите на държавата и задачите, които МОН и като цяло правителството може да постави пред научната общност за решаване”, подчерта той.
Тези 120 млн. повече разходи не включват, по думите му, допълнителните разходи, които са над 350 млн. по програмата за наука, които ще бъдат разпределени, инвестирани за научна инфраструктура.
Горанов коментира и още: Неприемливо за мен като финансов министър е да говорим за заплати в научни звена, тъй като базовият стандарт за функциониране е осигурен. От тук нататък тези, които покриват определени потребности от научни постижения, ще имат достъп до един значителен ресурс.
Снимка: Протестът на учените
Финансовият министър коментира и че бюджетът на БАН би могъл да бъде удвоен, като отбеляза, че академията произвежда 50% от научния продукт в България. Така че, според него, ако учените в академията успеят да завоюват половината от ръста само на предвидените допълнителни разходи за наука за следващата година, бюджетът им може да бъде увеличен с десетки милиони.
Actualno.com припомня, че в Деня на народните будители учени от Българската академия на науките и Стопанската академия излязоха на мълчалив митинг протест по централните булеварди на София, като настояваха за повече пари за наука и справедливо заплащане на висококвалифицирания труд. Те приеха протестна декларация с искания, които внесоха в Министерски съвет, Министерството на финансите и Народното събрание.
