Политиките в аграрния сектор трябва да съхранят дългогодишните традиции на българския земеделски производител, да гарантират целостта на сектора чрез запазване на единството му в Министерство на земеделието. Адекватните и съобразени с националния интерес секторни политики ще поставят началото на решаването на въпросите, свързани с демографската катастрофа в малките население места, посредством създаване на условия за конкурентно производство на земеделската продукция в малки и семейни ферми.
Това е мнението на Владимир Маринов - кандидат за депутат на коалиция "ЛЕВИЦАТА!".
Ето какво посочва още той:
Това, което се случва в българското земеделие през последните три десетилетия силно се разминава с необходимостта да развиваме аграрен сектор чрез обоснована, последователна и дългосрочна секторна политика. Разбира се, към това следва да добавим и задължителното условие тя да бъде съобразена с динамично променящите се социално-икономически условия.
Стремежът ни трябва да е свързан с най-добрите световни и европейски практики в сектора, а именно създаване на устойчиво и конкурентоспособно производство при запазване на природните ресурси и среда.
Предпоставките за реализация на всичко това у нас са налице, поради много добрите условия за производство на растителни и животински продукти, а именно:
- Богат природен ресурс;
- Силни традиции в растениевъдството и в животновъдството;
- Наличие на много добре развита селскостопанска наука(все още);
- Високи вкусови качества на българската селскостопанска продукция.
Ето, защо ние от „ЛЕВИЦАТА!“ считаме за задължително, развитието на сектора да бъде поставено сред приоритетните за страната ни, наред с енергетиката, туризма и високите технологии.
За да постигнем тези цели предлагаме да бъдат реализирани следните конкретни мерки:
1. Изработване на национална стратегия и програма за развитие на българското земеделие;
2. Преоценка на държавната политика по ползване на обработваемата земя, като национално богатство и преструктуриране на аграрното производство, чрез отчитане на климатичните и почвените характеристики;
3. Диверсификация на субсидирането на земеделските практики- зърнопроизводство, маслодайни култури, трайни насаждения, интензивно земеделие и биоземеделие;
4. Диверсификация на субсидирането на животновъдните подотрасли и задължително намаляване на изискванията за брой отглеждан добитък;
5. Национална политика и стимули за кооперирането на местни производители в клъстери;
6. Приемане на закон за браншовите организации и изграждане на единен браншови съюз;
7. Разработване на програма за развитие на земеделската инфраструктура - хидромелиоративни съоръжения, пътища, напоителни системи (довеждаща инфраструктура), водоеми, напоителни канали и др.;
8. Създаване на Гаранционен фонд в сектора в размер на 500 млн. лв. за гарантирано обезпечаване на възможността за равен достъп на всички производители до структурните и кохезионните фондове на ЕС;
9. Създаване на тържища за реализация на земеделска продукция, без посредници;
10. Възстановяване на Националната ветеринарномедицинска служба, като основен компетентен орган, гарантиращ здравното осигуряване на продуктивните животни у нас;
11. Разработване на изцяло нов Закон за горите.