Ако антиевропейците и евроскептиците се обединят може да видим блокиране на ЕС за месеци и даже по-дълго време, така че не трябва да се подценява тази опасност. За това предупреди Весела Чернева, директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика при осъждането в Дома на Европа на снощния лидерски дебат между кандидатите за поста председател на Европейската комисия. Основното послание от дебата снощи и от обсъждането днес, според Чернева е онези граждани, според които не е толкова важно да гласуват на 26 май да помислят още веднъж, предвид високия залог в крайна сметка. По думите й посланията от снощи на кандидатите за лидерския пост в ЕК са "покана за разговор с хората - нещо, което в нашите кампании не виждаме, тъй като тук фокусът е тук, сега и вчера". Европейците искат промяна и за тази промяна трябва да говорим, категорична е Чернева.
За активно участие в изборите призоваха и ръководителите на представителството на ЕК у нас Огнян Златев и на Бюрото на Европейския парламент Теодор Стойчев, както и останалите участници в обсъждането на снощния дебат Владимир Шопов, политолог и Боряна Димитрова, директор на агенция Алфа Рисърч. "Засега отчитаме относително ниско участие около 35%. Около 2.2 млн. души вероятно ще има сигурни участници в изборите у нас", прогнозира Боряна Димитрова.
Видяхме ли снощи новия лидер на ЕК?
Отговор на този въпрос според Огнян Златев би могло да има чак на 29 май, защото на 28 май вечерта има неформална среща на лидерите на ЕС и един от въпросите по които ще търсят консенсус е ръководствата на европейските институции след изборите.
И според наблюдателите на дебата между кандидатите снощи трудно може да се каже, че европейците са видяли новия лидер на ЕК. Дебатът е само фрагмент от политическото присъствие на кандидатите, отбеляза Владимир Шопов. "Те скриха част от реалните си позиции по важни теми, които могат да бъдат чути в техни други участия", коментира той и поясни - ПЕС очевидно извървяха определен път към по-рестриктивното отношение към миграцията и това е видно в скандинавските страни и в Испания; същевременно представителят на ЕНП вчера скри част от много по-амбициозния и либерален икономически и търговски дневен ред, който партията подкрепяше в предходния мандат и очевидно ще продължи да подкрепя и в новия ЕП.
„Очевидно е, че ще имаме много по-фрагментиран ЕП, че ще имаме поне 3 партийна коалиция“, отбеляза Владимир Шопов. „Имаме промяна в профила на либералите в тяхното присъствие, амбиция и поведение, донякъде заради вливането на партията на Макрон в либералната фракция", посочи той и предположи, че преговорите с тях ще бъдат много по-трудни, отколкото се очаква. По думите му има множество баланси, на които трябва да бъде отговорено докато се стигне до реалното избиране на председателя на ЕК и е много важно коя от партиите за какво всъщност ще настоява. „Председател на ЕК е функция с намаляваща важност“, категоричен е той и обясни - ако искате да наложите голяма част от собствения политически дневен ред, на първо място ще настоявате да контролирате Европейския Съвет, на второ място вече – Европейската централна банка, защото много от споровете вече ще минават през поведението на ЕЦБ.
Темите и ангажиментите
Видяхме всички големи теми в лидерския дебат вчера – икономика, климат, миграция, външна политика на ЕС, търговия... - всички тези теми фигурират в притесненията и желанията на европейските граждани, но в различна комбинация, посочи Весела Чернева. Темата за миграцията, например в различните страни има различни нюанси и мисля, че затова снощи кандидатите не задълбаха в нея, коментира тя и добави, че в много страни основна загриженост на хората е че техни съграждани емигрират към индустриалните центрове, отколкото, че влизат чужденци при тях.
Боряна Димитрова изтъкна ясния ангажимент на кандидата на ПЕС Тимерманс за 18 % корпоративен данък. „Той каза - може повече, но не по-малко“, уточни тя и правейки паралел с България, където имаме 10% с всички последици от това, повдигна въпроса по какъв начин би ни повлиял заявения от Тимерманс ангажимент. „Ето един ангажимент, който не може да остане необсъден“, подчерта социоложката.
Тя сподели, още че е останала много изненадана от заявената позиция от кандидата на от Алианса на европейските консерватори и реформисти в Европа Ян Захрадил за субсидиите за селското стопанство. „Той имаше много ясната теза, която не знам как ще се възприеме в България – да се спрат субсидиите просто за производство и да се пренасочат за екологично земеделие. Не очаквах от това политическо семейство. Ще се появяват различия, които ще изискват консенсуси....."
От ЕП не зависят толкова много неща, вметна Весела Чернева и припомни, че решенията за корпоративния данък няма как да се случат извън Съвета, както и решенията по миграционните въпроси. "Но ЕП може да блокира решения и тук е възможно да видим блокиращо антиевропейско малцинство от поне 132 души и може би повече", посочи още тя.
Въпросът за връзката между устойчиво развитие в бъдеще и цена, която се плаща тук и сега е много важен въпрос и така поставен той вълнува и българското общество, подчерта Боряна Димитрова. "Темата за доходите звучи много остро в България, но също и във Франция, има базисни неща, които са общи за всички страни. Проблемът за климатичните промени у нас не звучи силно, просто защото имаме много по-належащи проблеми, но това е и тема за връзката как да имаме устойчиво екологично развитие без да се плаща такава цена, която определени социални групи, включително и държави не могат да си позволят", отбеляза Димитрова.
Трудният консенсус
Ако има единодушие за граничния контрол, няма съгласие какво точно прави тази гранична полиция на ЕС и няма яснота в рамките на този парламент как ще излезем от задънените улици по много от темите – не само по въпросите на миграцията, отбеляза Владимир Шопов и видя позитивното в очертаващата се фрагментация в новия ЕП. "Именно фрагментацията на ЕП донякъде ще отпуши законодателния процес. Ще имаме 3 коалиции едновременно и още 2 коалиции, които ще се опитват да намерят мнозинства по част от възможните решения по тези кризи. Нямам съмнения че ЕНП ще си сътрудничи с евроскептичните партии за миграцията, а левицата ще трябва да търси коалиции със зелените и с част от либералите. Това сме го виждали но в малък мащаб. Предстои това да стане норма и може да се окаже механизмът, който да трансформира консенсуса по темите в консенсус по решенията и инструментите", предположи Шопов.
Българска специфика
В България мейнстрийм партиите успяха да интегрират в себе си популистки крила, отбеляза Боряна Димиторва. "Това можем да го видим в БСП с двете крила – около Сергей Станишев, председателя на ПЕС, което е по-близко до европейските социалисти и е по-либерално и по-национал-популисткото крило, представлявано от г-жа Нинова. Това може да го видим и в ГЕРБ – член на ЕНП, дясноцентристка партия, която също има два гласа – има гласове, които са много ясно проевропейски и има и една възможност да кооптира политики, които се представляват от други партии. Виждаме го и най-ясно изразено в групата на Обединените патриотите, при които има силни вътрешни разделения", посочи Димитрова. Това според нея обяснява защо в България не се получи силна антиевропейска вълна.
"Ако много европейски страни говорят за тиранията на бюркселските правила, в България разчитаме на брюкселските правила да въздържат недобри практики, ние разчитаме на Еврофондовете, разчитаме на правила, разчитаме на Европа като на източник на нашите доходи – дали чрез емиграцията, дали чрез инвестиции", посочи Димитрова. По думите й не може да се формира към този момент силна националистическа антиевропейска популистка вълна у нас защото нямаме достатъчно ресурс сами да се справим, а политически различните партии имат крило, което е проевропейско, но имат и втори гласове, които поемат част от тази периферия, непозволявайки да се събере в една силна мощна популистка партия.
Припомняме, че процедурата за избор на председател на ЕК е следната - след като бъде избран новият Европейски парламент (ЕП) и бъдат формирани политическите семейства в него, следват консултации между председателя на ЕП и всички семейства. След тях председателят предлага кандидат пред Европейския съвет, а той трябва да го одобри с квалифицирано мнозинство. След това има гласуване в Европейския парламент, като трябва кандидатът да бъде подкрепен от поне 376 евродепутати.
