Продължаваме да работим за структурирана държавна политика за българите зад граница. Много стратегии са писани през годините, но са останали в прашните папки. Политиката е разпиляна в различни институции. Необходим е и осъвременен Закон за българите в чужбина, който да отчита техните специфики и нужди. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща с представители на българската общност в Загреб.
Йотова е в Хърватия по покана на председателя на Националната общност на българите Рашко Иванов. По официални данни от 2021 г. 262 души в Хърватия са се определили като българи. Българската общност е вписана в Конституцията на страната, има и представителство в местния парламент на Загреб. Общността е съставена главно от потомци на градинари, заселили се в Хърватия в края на 19 век, и на културни дейци от средата на 20 век.
„Ако не мотивираме младите хора да пазят и развиват българското самосъзнание, ще загубим статута на общността и всички произлизащи от него права“, подчерта вицепрезидентът. Тя припомни, че президентската институция настоява за целеви средства в българския бюджет за проекти за българите зад граница. „Културните връзки с България имат огромно значение, но съвременният свят представя много повече възможности за съвместни дейности, които не са насочени само към паметта и историята“, отбеляза Йотова.
Според вицепрезидента образованието чрез мрежата от неделни училища е най-успешната политика на българската държава за сънародниците ни навън. В срещата в Загреб участва и директорът на Българското неделно училище „Иван Вазов“ Иглика Касабова. В школото учат 30 деца, включително от Словения и Босна и Херцеговина. Училището изпитва затруднения с намирането на помещения за провеждане на занятия и на преподаватели от България по история и география. Българите в Хърватия имат и свое списание – „Родна реч“ с главен редактор Диана Гласнова.
