"Промяната не е само да сменим едно правителство с друго. Промяната е в смяната на политиките, които прави държавата, на изграждането на нов тип обществени отношения. Тази промяна започна президентът Румен Радев." Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на дискусия „Власт и лидерство 25 години по-късно“, организирана от Институт „Николай Добрев“. „Промяната е възможна – това е първият голям успех. Следващият ще бъде, когато мнозинството български граждани повярват, че заедно можем да градим с достойнство бъдещето си“, посочи Йотова и изтъкна, че силата на президентската институция е именно в изграждането на общност с общи цели, а не в изразяването на съгласие с всички и на всяка цена.
В изказването си Йотова представи своя прочит на събитията от 4 февруари 1997 г. през призмата на темата за властимащите и истинските лидери, за силата да взимаш тежки решения, за ролята на президентската институция във време на кризи, за националния интерес.
Вицепрезидентът е убедена, че силата на политиците лидери е в това да усещат и живеят с очакванията на хората, защото те са и техни очаквания. „Това е поведението, това са действията на президента Радев“, подчерта Йотова. Тя припомни, че от първия ден на първия им мандат с Румен Радев имат последователно поведение – говорят открито и честно за грешните управленски решения, за беззаконието, авторитаризма, некомпетентността. „Нашата цел не е и не може да бъде „изчегъртване“. Ние работим за кауза – връщането на държавността“, посочи вицепрезидентът. Според нея лидерът чертае със смели действия, познание и воля картината на бъдещето, на бъдещ оптимизъм, който привлича. „Този оптимизъм се гради върху пресечните равнини на национален консенсус за демография, образование, здраве, икономика, законност и справедливост – всичко това, пречупено през битието на всеки един български гражданин. Такава е визията ни с президента Радев“, заяви Йотова.
Илияна Йотова определи президентската институция като гарант за стабилността на държавата във време на кризи. „Днес се чуват гласове, оспорващи текстове от Конституцията за необходимостта от служебни кабинети и ролята на президентството в кризисни периоди. Нали точно в президентската институция беше развързан възелът на кризата преди 25 години на 4 февруари“, запита риторично вицепрезидентът.
„На 4 февруари 1997 година там, където свърши властта, започна лидерството – политическо и държавническо. Мисията на 4 февруари беше спасителна. Колкото и парадоксално да звучи, именно тези решаващи дни върнаха доверието на хората в политиците – в безнадеждната ситуация излизат хора, както от победителите, така и от победените, които с действията си гарантират успокоение. За първи път категорично се доказа, че не постът те прави лидер.“ Такъв е прочитът на Илияна Йотова на събитията преди 25 години. Тя изтъкна голямата политическа цена, с която е натоварена тази дата – за политическата система и за утвърждаване на институционалността в България, за обществените процеси и принципи. Според вицепрезидента един от основните изводи от събитията преди 25 години е, че национално единение може да има само около принципи и приоритети, а не около личности или партия. Йотова е убедена, че авторитарното водачество е път заникъде, а демократичното лидерство означава да се управлява в диалог, в търсене на съгласие. Според вицепрезидента силата не е власт на всяка цена. „През 2020 г., когато българите си поискаха държавата, когато на площадите се роди енергията за нова България, властта не прояви нито разум, нито съгласие и изгуби страшно много време на нас, българските граждани“, изтъкна Йотова.
Като проява на мъжество определи вицепрезидентът решението за отказ от властта, въпреки многобройните упреци от свои и от чужди. „Николай Добрев и Георги Първанов показаха силата да прозреш в бъдещето и да си дадеш сметка, че само с едно действие може да хвърлиш страната в гражданска война, да си наясно, че ще поемеш кръста сам, без да се криеш зад колективни решения и паравана на общата отговорност“, заяви Илияна Йотова. Тя припомни трудните години, които последваха за БСП, и процеса на консолидиране, в който екипната работа и вярата в собствените способности не позволиха „партията да се носи по инерцията и да се превърне в джобен формат“.
