Президентът Радев се закани, че България ще наложи вето, ако Европейският съвет санкционира вноса на руско ядрено гориво. Към момента реакторите на АЕЦ „Козлодуй” се захранват изключително от Русия и на пръв поглед позицията на президента изглежда проява на здрав разум.
Така ли е в действителност? Не. Защото нито за президента, нито за служебните му правителства освобождаването на страната ни от опеката на Москва в енергетиката някога е било приоритет. Напротив. Човек остава с впечатлението, че на г-н Радев тази опека всъщност му харесва. Той и министрите му изглежда дори се безпокоят да не я загубят.
Зависимостта от Кремъл създава тежки проблеми
Всеки държавник, който вижда по-далече от носа си, би трябвало да оцени факта, че тежката зависимост на българската енергетика от Русия създава огромни проблеми за сигурността на нашата страна, която е част от НАТО и ЕС. Енергийната диверсификация – премахването на кремълския монопол върху вноса на ядрено гориво, природен газ и петрол – би трябвало да бъде сред най-важните задачи за всеки, който истински милее за България.
Нито г-н Радев, нито неговите служебни правителства направиха нещо по своя воля за намаляването на тежката енергийна зависимост на страната ни от Русия. Всъщност, още през първия си мандат г-н Радев се изказваше много положително за руските енергийни проекти у нас. Тези позиции, на които той стои и до днес, иначе са в пълна хармония с идеите му в сферата на външната политика, демонстрирани с реторичния му въпрос „Крим е руски, какъв да е?”.
Странни възгледи относно руската агресия
Г-н Радев от самото начало на руската агресия срещу суверенна Украйна беше и остава против изпращането на български оръжия за Киев. Защо тези възгледи са странни за един натовски генерал - мисля, че не е нужно да пояснявам.
Новият напев на г-н Радев, че без руското ядрено гориво България ще загине, подхваща рефрен, зададен преди няколко месеца от говорителя на служебното правителство Антон Кутев. Ето какво гласеше неговата мрачна поличба:
„Тази зима ще става дума за човешки животи – и отоплението, и горивата, и цените на всичко останало. Ще има реални човешки трагедии, ще има хора, които няма да преживеят зимата и не ме интересува, че някакви тичащи по жълтите павета нямало да се къпят.“
Предсказанията на г-н Кутев се оказаха празнословие. Евтино плашило. Нелеп политически фолклор. Но, разбира се, нито той, нито другите от мрачния апокалиптичен хор се извиниха заради разпалваните страхове. И, не, за спада на цените на природния газ трябва да благодарим не на „героичните усилия” на кабинета „Донев” 1, които от началото на своя мандат се чудеха как да угодят на „Газпром”, а на световните пазари.
Хватки, с които руският газ пак да тече към България
Историческото споразумение между „Булгаргаз” и турската компания „Боташ”, с което също се закичи г-н Радев, повече прилича на инфраструктурна геополитически хватка, чрез която руският газ пак да тече към България.
В края на декември 2022 страната ни бе третият най-голям купувач в света на руски петрол – и то въпреки ембаргото, наложено от ЕС.
През ноември 2022, парламентът фактически принуди служебния кабинет да потърси ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, което да е различно от руското. Решението на НС бе взето по предложение на ГЕРБ; за него гласуваха общо 156 депутати – всички без БСП и „Възраждане”.
Тогава Борислав Гуцанов от БСП настоя, че такова решение не трябва да се взима, „за да се съхрани този сектор”. Аргументът му гласеше, че „няма санкции върху руското ядрено гориво” - т.е. „диверсификация не е нужна”. Някои биха нарекли този довод проява на политическо късогледство; други биха видели израз на външнополитически зависимости.
На една вълна с БСП и „Възраждане“
В сферата на енергетиката г-н президентът е на една и съща мисловна вълна с БСП и „Възраждане”. Този факт е много показателен за външнополитическата ориентация на г-н Радев.
В момента България има подписан договор за доставка на ядрено гориво за „Козлодуй”, с шведската компания „Уестингхаус електрик”, но то ще покрие само нуждите на пети блок на централата. Вместо за пореден път да се чудят как да не разгневят Кремъл, президентът и неговото служебно правителство трябваше да положат много по-големи усилия, за да изпълнят час по-скоро въпросното решение на парламента. Но как да се случи това, след като не ги е грижа за енергийната диверсификация?
Автор: Петър Чолаков, Дойче веле
